понеделник, 18 март 2013 г.

Луис Сакър >> Съкровището от Зеленото езеро

Всъщност, насред пустинята няма никакво езеро. Имало е, но преди повече от сто години. Сега от него е останало само сухото, равно дъно, в което Станли и другите лагерници неуморно копаят дупки...

   - Така, аз съм Шефа. Ше-фа, набий си го хубаво в главата. За теб съм господин Шефа, ясно ли е?
   Станли се поколеба. Не му се вярваше "Шефа" да е име. А и как трябваше да се обръща към него, с "господин Шефа" или с "господин шефе?".
   - Ъъъ, да, господин Шефа – смутолеви той.
   - Това тук не е лагер за момичета – заяви господин Шефа.
   След това господин Шефа го накара да се съблече и го претърси да не би да крие нещо. После му даде хавлия и два ката дрехи: два оранжеви работни гащеризона с дълги ръкави, две оранжеви тениски и два чифта жълтеникави чорапи. На Станли му се струваше, че чорапите първоначално са били бели, а с времето са потъмнели.
   Получи също така и едни бели кецове, оранжева шапка и пластмасова манерка, която за съжаление беше празна. Отзад на шапката беше пришито парче плат, което да закрива врата.
   Станли се преоблече. Дрехите ухаеха на прах за пране.
   Господин Шефа му обясни, че единият кат дрехи е за работа, а вторият ще носи, когато си почива. След три дни щели да вземат работните му дрехи за пране и да му дадат нови. Тогава другите ставали за работа, а чистите щял да носи, докато си почива.
   - Всеки ден, включително събота и неделя, ще изкопаваш по една дупка. Тя трябва да е дълбока метър и половина и също толкова широка. Мярка ти е лопатата, дупката трябва да е дълбока и широка колкото нея. Закуската е в четири и половина...

Издателство Millenium



Няма коментари:

Публикуване на коментар