Вместо това през май 1894 т. той взема заем от Пловдивската народна банка и сключва договор със софийския печатар Шимачек. Когато книгата е готова, започват неприятностите за автора.
Двама владици подкупват печатаря и спират книгата. Председателят на Св. Синод дядо Григорий и софийският владика Партений научават, че в тома има писано за тяхното минало. Двамата решават на всяка цена да конфискуват отпечатаната и подлежаща на подвързия книга. На 18 декември 1894 г. владиците пращат стражар да вземе един екземпляр, но не успяват. На другия ден накарват софийският помощник инспектор в полицията Н. Груев да поиска от автора същото. Отиват и при министъра, но не сполучват да се доберат до първия том на „Княжество България“.
Тогава дядо Григорий брои 200 наполеона на печатаря Шимачек, който арестувал тиража. Пуска се слух, че печатарят е фалирал и на негово място се явява бившият притежател на печатницата Г. Прошек. Преговорите и с него удрят на камък.
Изобличителят Димитров се вижда в небрано лозе. Не може да продаде тома и да върне борчовете. „В лошо положение изпаднах – казва той. – И за прехрана на семейството си нямах пари.“...
Издателство Изток-Запад
Няма коментари:
Публикуване на коментар