Джовани Бокачо >> Житие на Данте

Възхвала на Данте и неговата „Божествена комедия“...

   По времето, когато топлото небе навлича нова премяна на земята и тя засиява от пъстрите цветя, надничащи сред раззеленилите се клонки, мъжете и жените от нашия град имали обичай да се събират по домовете, всеки с други, за да празнуват; случило се така, че един твърде почитан по онова време от съгражданите си мъж на име Фолко Портинари, на първия ден от месец май поканил на празненство у дома си заедно със своите съседи и вече споменатия Алигиери. И тъй като децата обикновено съпровождат родителите си особено на места, където има веселба, Данте, който още не бил навършил девет години, отишъл с него. И като се събрал със своите връстници – а в къщата на домакина имало много деца – и момичета, и момчета – след като поднесли първите блюда, започнал да прави същото, което можел да прави на тази крехка възраст – започнал да играе с другите.
   Сред децата била и дъщерята на споменатия Фолко, казвали ѝ Биче – така я наричал той, – а името ѝ било Беатриче; била може би осемгодишна, твърде изящна, много приятна и любезна, а и и държанието ѝ и словата ѝ били твърде сдържани за крехката ѝ възраст; освен всичко имала нежно, правилно лице, което освен красота излъчвало такава чистота, че мнозина я смятали за ангелче. Така както я описвам, а може би още по-красива се сторила тя на това празненство в очите на Данте, а той, ако и да е бил още дете, с такава обич съхранил в сърцето си прекрасния ѝ образ, че от този ден до края на дните си не се разделил с него. Защо станало така, никой не знае; ала може би загдето му допаднала красотата ѝ и нейният нрав, а може би и поради нарочна небесна намеса, или поради това, което от опит знаем да се случва на празненствата – било вследствие нежната музика, общото веселие, изтънчените вина и блюда – дори зрелите мъже, а какво да кажем за младежите, се разнежват и лесно могат да изпитат влечение към всяко нещо, което им хареса ; така трябва да е станало и с Данте, та още от крехка възраст да стане пламенен роб на любовта. Но нека сложим край на размислите за детските прищевки; ще кажа, че че с годините любовният плам толкова се разгорял, че той изпитвал удоволствие, утеха и покой само когато успявал да я зърне. Затова зарязвал всичко и бързал да отиде там, където се надявал да я види, сякаш от нейното лице или очи трябвало да почерпи и благо, и утеха.
   О, неразумни помисли на влюбените! Та кой друг освен тях може да си въобрази, че ще намали плама, ако прибави към огъня още стърнища?...

Издателство Захарий Стоянов

Житие на Данте в Хеликон

Житие на Данте в Books.bg