Михаил Вешим >> Руският съсед

В Ново Плодородно пристига чужденец – Виталий Баранов, – не за да си купи къща, а цялото село... и да го управлява – с твърда ръка и с „мягкий знак“...

   – Ех, Йосиф Висарионович… – изпъшка Стефанов. – Как липсва сега вашата силна ръка!
   Само такава ръка можеше да сложи ред в днешния световен и български хаос!
   Мобилният му телефон върху холната масичка иззвъня с мелодията на „Катюша“ – „Расцветали яблони и груши“…
Върху екранчето се изписа „Вася“.
   Русенецът Васил Василев беше газовик, негов набор, с когото живяха заедно два семестъра в общежитието на Московската академия за ръководни кадри. След като завършиха едногодишния курс, с получените червени дипломи заеха ръководни постове в България, а сега, вече пенсионери, и двамата членуваха в българо-руско дружество за приятелство. Веднъж месечно пътуваха до София за мероприятия. По традиция мероприятията започваха в салона с доклад, а завършваха в клубния ресторант с водка и котлет по московски, сред спомени и звън на балалайки.
   – Скажи, Вася! – обърна се той фамилиарно към своя друг, както русофил към русофила.
   – Стьопа, един товарищ ще ти се обади! Има инвестиционни намерения в твойта губерния… Человек из наших, окажи му съдействие! Понимаеш?
   – Понимаю!
   Възпитаниците на академията за ръководни кадри се разбираха с малко българо-руски думи. За тях важни бяха не думите, а делата...

Издателство Сиела

Руският съсед в Хеликон

Руският съсед в Books.bg