Милен Русков >> Захвърлен в природата

ХVІ в. Испания. Лекарите, пренесли тютюна в Европа са го смятали за лечебно средство – „herba panacea“ – обещаното от древните велико лекарство...

„Захвърлен в природата“ в романа на Милен Русков по-скоро значи „паднал от небето“ (християнско) и „стъпил на земята“, значи също и „завръщане към тялото“ след християнския дуализъм „душа – тяло“, който напълно пренебрегва „тялото“ за сметка на душата. Романът на Русков е „ренесансов“ именно като роман за „телесния човек“.Не случайно двамата му главни герои са лекари, лекуващи телесното здраве на човека. „Захвърлен в природата“ значи, ако щете, и „край на метафизиката“; той е роман за секуларизацията като „осветскостяване“ на човека след християнската му спиритуализация. Не случайно за главния му герой доктор Монардес се казва, че не признавал „невидимото“ и „духовете“. Не на последно място, романът е и за „праксиса“ на човека, за човека като „практическо“, а не като „духовно“ същество. Неговите герои – медици, са не само „философи“ на тютюна, не само прилагат тютюнева терапия, но са и тютюневи търговци, бизнесмени. Тютюнолечението в романа на Русков е не само нова за времето си терапевтична практика, не само нова медицинска философия, модерен новоевропейски природонаучен мироглед, но и практическа търговска дейност, бизнес. „Тютюнът“, това предизвикващо „гнусливо и вонливо кадение“ (както са казвали нашите възрожденци) растение, е едновременно лекарство и отрова, пазарна стока и метафизически символ, новият природен „опиум за народа“ след залеза на епохата на трансцендентната наркоза на християнството... Светлозар Игов

Хартиено издание и е-книга

Издателство Жанет 45

Захвърлен в природата в Хеликон

Захвърлен в природата в Books.bg