Жозе Сарамаго >> Приумиците на смъртта

Какво би станало, ако смъртта реши да си почине и хората внезапно престанат да умират?
А какво би станало, ако на смъртта ѝ хрумне да се върне към обичайните си задължения, като изпраща до клиентите си писмени известия?

До полунощ в последния ден от годината все още някои хора склоняваха да умрат при стриктно спазване на правилата, било отнасящите се до същността на въпроса, тоест свършека на живота, било свързаните с многобройните начини, по които въпросната същност се проявява външно, с повече или по-малко тържественост и пищност, когато настъпи съдбовният миг. Един от най-интересните случаи, очевидно заради свързаната с него персона, беше този с почитаемата кралица майка на преклонна възраст. В двайсет и три часа и петдесет и девет минути на оня трийсет и първи декември никой не би проявил такава наивност, че да заложи и пукнат грош за живота на кралската особа. След загубата на всяка надежда, след като лекарите вдигнаха ръце пред неумолимата очевидност, кралското семейство, строено по старшинство около ложето, изчакваше примирено последния дъх на матриарха, може би няколко думички, една последна поучителна сентенция за нравственото изграждане на любимите й внуци, принцовете, може би красива крилата фраза към вечно неблагодарната памет на идните поданици. А после, все едно времето беше спряло, не се случи нищо. Състоянието на кралицата майка нито се подобри, нито се влоши, тя остана в някакво висящо положение, като крехкото ѝ тяло се олюляваше на ръба на живота, заплашваше всеки миг да падне отвъд, но оставаше вързано отсам с тънка нишка, която смъртта, кой друг, ако не тя, продължаваше да държи по незнайно каква чудата прищявка. Вече бе настъпил следващият ден, а в него, както бе съобщено още в началото на този разказ, никой нямаше да умре...

Издателство Колибри

Приумиците на смъртта в Хеликон

Приумиците на смъртта в Books.bg