Джон Диксън Кар >> Кутийка за енфие

Загадката – лъжовна, но примамлива като магия на илюзионист...

   Той отметна брокатените завеси и дървените халки изтракаха. Повдигна тънките пердета и се взря в отсрещната къща. Обаче не направи нищо по­вече.
   Гледаше право в осветените френски прозорци на кабинета на сър Морис Лос. Пред тях имаше балконче с парапет от ковано желязо, кацнало точно над входната врата. Прозорците бяха само притворени, щорите бяха вдигнати, а пердетата – дръпнати.
   Изведнъж Нед се вкамени – беше видял нещо в кабинета.
   – Нед! – ужасено извика Ив.
   Никакъв отговор.
   – Нед! Какво има?
   Той посочи с ръка и това беше достатъчно.
   През високите прозорци се виждаше почти цялото помещение с остъклени шкафчета и с библиотечни рафтове. Тежките мебели с позлата, тапицирани с брокат, се открояваха на фона на белите стени и сивия килим. Когато Нед беше погледнал преди малко, само настолната лампа беше включена. Сега сил­ната светлина от полилея с поразителна яснота очер­таваше ужасяваща картина.
   През прозореца се виждаха голямото писалище на сър Морис и вратата към салончето на горния етаж.
   Видяха как някой открехва вратата и се измъква от кабинета. Ив закъсня с няколко секунди и не успя да зърне лицето, което след време щеше да я преследва дори в сънищата ѝ. Но Нед го видя.
   Скрит зад затварящата се врата, някой протег­на ръка – изглеждаше малка, поне от това разстояние – в кафеникава ръкавица. Натисна ключа за осветлението до вратата и полилеят в средата на стаята угасна. После високата бяла врата с метална дръжка вни­мателно се затвори. Сега само настолната лампа – малка работна лампа със зелен стъклен аба­жур, разпръскваше слаба светлина над голямата писалищна маса, избутана до стената вляво, и над въртящия се стол, приближен до нея. Сър Морис Лос, на когото те виждаха профила, беше седнал в него както обикновено. Но сега той не държеше лупа и никога вече нямаше да държи.
   Лупата лежеше на настолния му бележник. По бележника, а и по цялата маса бяха пръснати парченца от нещо, което е било разбито. Много парченца. Странни парченца. Прозрачни парченца, които светеха в розово, блестяха и от­разяваха светлината като обагрени в розово сне­жинки. Май че имаше и злато сред тях. Може би и нещо друго. Но цветовете трудно се различаваха от пръските кръв по бюрото и дори по стената...

Издателство Плеяда

Кутийка за енфие в Хеликон

Кутийка за енфие в Books.bg