Студиото се помещаваше в сутерена на някаква сграда в покрайнините на квартала с нощните заведения. Първото нещо, което се набиваше на очи още от вратата, беше една фотография на вагина с пиърсинг на вулвата в близък план. Стените на студиото бяха облепени с фотографии на татуирани и пробити тестиси. По рафтовете вътре в помещението бяха изложени и по-нормални бижута и аксесоари за тяло, но имаше и богат избор от камшици и кутии за пениси. С една дума, намирах се в магазин за извратеняци. Ама извика и иззад щанда се показа обръсната до голо глава. На гладката задна част на главата беше татуиран свит на кълбо дракон.
– О-о-о, Ама, отдавна не си се мяркал насам!
Реших, че пънкарят е вероятно на около 24-25 години.
– Луи, да ти представя собственика на студиото, Шиба-сан.
. Шиба-сан, това е гаджето ми.
Честно казано, не се смятах за гадже на Ама, но си замълчах и поздравих с лек поклон.
– Аха. Бива си я.
Стана ми нервно и неловко.
– Дошли сме да ѝ пробиеш езика.
– Я виж ти! Значи и куклите си пробивали езика – учуди се Шиба-сан, разглеждайки ме с любопитство.
– Не съм никаква кукла.
– Даже възнамерява и да си го раздвои – додаде Ама, изсмивайки се подигравателно, сякаш не ме беше чул.
Спомних си, че в едно студио ми бяха казали, че след гениталиите най боли да си пробиеш езика. Зачудих се дали мога да се доверя на тоя пънкар да ми го пробие – Ела тук и си покажи езика – каза Шиба-сан.
Приближих се и се изплезих, а Шиба-сан се наведе към мен:
– Я да видим? Не ти е много дебел езикът и няма да боли много.
Това ме поуспокои.
– Но нали, като ядеш печено, след стомаха най-труден за дъвчене е езикът – изразих на глас това, което не ми даваше мира през цялото време. Безпокоях се дали наистина не е опасно да се пробива такава жилава част на тялото.
– Е, да. В сравнение с ушите боли, дума да няма. Ами ще боли, как няма да боли – пробиваш си дупка в езика, в края на краищата.
– Шиба-сан, стига си я плашил. Не се притеснявай, Луи, щом аз изтърпях…
– Е, да, само дето припадна... Но както и да е. Ела тук!
Шиба-сан посочи с пръст към другата страна на щанда и ми се усмихна. Усмивката съвсем разкривяваше лицето му...
Издателство Жанет 45
Обици и змии в Хеликон
Обици и змии в Books.bg
– О-о-о, Ама, отдавна не си се мяркал насам!
Реших, че пънкарят е вероятно на около 24-25 години.
– Луи, да ти представя собственика на студиото, Шиба-сан.
. Шиба-сан, това е гаджето ми.
Честно казано, не се смятах за гадже на Ама, но си замълчах и поздравих с лек поклон.
– Аха. Бива си я.
Стана ми нервно и неловко.
– Дошли сме да ѝ пробиеш езика.
– Я виж ти! Значи и куклите си пробивали езика – учуди се Шиба-сан, разглеждайки ме с любопитство.
– Не съм никаква кукла.
– Даже възнамерява и да си го раздвои – додаде Ама, изсмивайки се подигравателно, сякаш не ме беше чул.
Спомних си, че в едно студио ми бяха казали, че след гениталиите най боли да си пробиеш езика. Зачудих се дали мога да се доверя на тоя пънкар да ми го пробие – Ела тук и си покажи езика – каза Шиба-сан.
Приближих се и се изплезих, а Шиба-сан се наведе към мен:
– Я да видим? Не ти е много дебел езикът и няма да боли много.
Това ме поуспокои.
– Но нали, като ядеш печено, след стомаха най-труден за дъвчене е езикът – изразих на глас това, което не ми даваше мира през цялото време. Безпокоях се дали наистина не е опасно да се пробива такава жилава част на тялото.
– Е, да. В сравнение с ушите боли, дума да няма. Ами ще боли, как няма да боли – пробиваш си дупка в езика, в края на краищата.
– Шиба-сан, стига си я плашил. Не се притеснявай, Луи, щом аз изтърпях…
– Е, да, само дето припадна... Но както и да е. Ела тук!
Шиба-сан посочи с пръст към другата страна на щанда и ми се усмихна. Усмивката съвсем разкривяваше лицето му...
Издателство Жанет 45
Обици и змии в Хеликон
Обици и змии в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар