четвъртък, 22 август 2013 г.

Сватоплук Чех >> Разходката на Пан Броучек из ХV столетие

Загадъчен проход във времето и коварното въздействие на чешката бира отпращат миролюбивия домопритежател на епохално пътуване във времето, сред неповторимата красота на средновековна Прага...

   И ако някога разбойници-рицари заедно със слугите си са нападали пътниците, то поне техните леговища са били само по високите скали и те са дебнели хората нощем в горските пущинаци; сега обаче те притежават най-хубавите къщи в самия център на града и обират всички ни посред бял ден. Нищо чудно, че когато го завладяваха такива мисли, пан Броучек изпадаше известно време в романтично настроение, което по-рано – с изключение може би на годините на младежко увлечение по рицарските романи – беше напълно чуждо за него. Това настроение го обземаше особено когато се изкачваше на Храдчани и се приближаваше към „Викарка”.

   Аз, авторът на тази книга, признавам, че когато и да посетя тази интересна кръчма, попадам в плен на романтичната магия. Все едно дали минавам отзад, по Старите дворцови стълби, през портата при мрачната Черна кула, край внушителното здание на бургграфството и сивите кули на историческия храм „Свети Иржи”, или пък отпред, по новите дворцови стъпала, покрай старите дворянски домове, през новия дворцов портал на Скамоцци – колкото пъти вляза в третия двор на замъка и се озова пред разкошния, устремен към небето колос на зданието, украсено с гора от каменни колони и сводове, винаги ме заобикалят сенките на хилядолетното минало и изпълват фантазията ми с вихър от мрачни и великолепни картини. От здрача на древните векове пред мен израстват първите християнски храмове; аз виждам тайнствения хълм Жижи, където някога може би свещеният огън е пламтял сред кръг от жреци; виждам и каменния престол, на който Пршемисловци са обували ликовите опинци на своя праотец. Но внезапно тези картини изчезват и вместо тях пред мен израства храмът „Свети Вит” с още недостроени балкони, но вече прекрасен в блясъка на своето ново великолепие. В златни кралски одежди в него влиза Карел, заобиколен от блестяща свита духовници и рицари; след това се появява строгата фигура на витлеемския проповедник, който смело заковава на вратата на храма покана за диспут по въпроса за търгуването с индулгенции; ето тук красивата къдрокоса глава на Иржи, гордо носеща великолепната корона, там пък величествено крачи Владислав Полски; после народът се изпълва с чужденци, облечени с испански одежди или с тъмни астроложки мантии; ето и колите с белогорските мъченици, които извършват тъжното си пътуване на Бялата кула, заобиколени от наемни войници; после... после една след друга се появяват цяла редица от радостни и тъжни, величествени и страшни сцени...

Издателство Еднорог



Няма коментари:

Публикуване на коментар