Хулио Кортасар >> Лотарията

Алегория, абсурд или реалност; карнавално-фантастична история, мистерия или художествен синтез на една действителност...

Маркизата дали наистина е излязла в пет? През вратата откъм „Авенида де Майо“ влизаха и си отиваха все същите хора. Лопес използува моментното замисляне на своя събеседник, вероятно на етнографски теми, за да огледа подробно наоколо. Почти всички маси бяха заети, но само на някои цареше духът на предполагаемите пътешественици. Група момичета излизаха сред обичайната бъркотия, побутвания, смях и погледи към евентуалните съдници или обожатели. Влезе една госпожа, с щит от деца, която се насочи към салона със спокойните маси, където други госпожи и кротки двойки консумираха разхладителни напитки, сладкиши или най-много някоя чаша бира… Влезе един младеж (ами да, този да) с едно много мило момиче (дано да е да) и седнаха наблизо. Бяха нервни, гледаха се престорено естествено, но ръцете, суетящи се сред чанти и цигари, от своя страна ги разобличаваха. Навън „Авенида де Майо“ натрапчиво напомняше за вечната суматоха. С викове предлагаха вестници, някакъв високоговорител настойчиво препоръчваше нещо. Лееше се яростната лятна светлина на следобеда в пет и половина (час фалшив, както толкова други, изтеглени напред или назад) и една смесица от мирис на бензин, загрят асфалт, одеколон и мокри стърготини. Лопес се учуди, че Туристическата лотария е могла да му се стори в един момент ирационална. Само продължителният навик на кореняка от Буенос Айрес – да не кажем нещо повече, за да не изпадаме в метафизичност – можеше да приеме като разумно представлението, което го заобикаляше и го поглъщаше. И най-хаотичната хипотеза за хаоса не издържаше на тази бъркотия при тридесет и три градуса на сянка, на тези движения, ходове и контраходове, шапки и чанти, полицаи и вестници „Расон кинта“, автобуси и бира, всичко набъкано във всяка една частица време и главоломно изменящо се в следващата. Сега жената с червената пола и мъжът с карираното сако се разминаваха на две плочки разстояние в момента, в който доктор Рестел поднасяше към устата си половинлитрова халба, а красивото момиче (сигурно да) изваждаше червило. Сега двамата минувачи си бяха обърнали гръб, халбата бавно слизаше надолу, а червилото изписваше вечната дъгообразна дума. Кому, кому би могла да се види странна Лотарията?...

Издателство Агата-А

Лотарията в Хеликон

Лотарията в Books.bg