Дора Габе >> Някога

Тия разкази са... психологически състояния, дадени в картини. Това са нашите първи наблюдения, впечатления, преживявания, разсъждения (при липса на опит), умозаключения и въпроси... Дора Габе

Мамината ръка натиска челото ми.
– Нали, мамо, у нас е най-хубаво?
– Разбира се.
– Няма вече да ме водиш на оня свят.
– Отгде знаеш, че е оня свят?
– От дяволите, дето бяха.
– Че то бяха кукери.
– Какво е то?
– Хора.
– Ами защо имат рога и са черни?
– Турят си рога и се обличат да правят смях… от село на село, а ти, глупава, се изплаши!

Да правят смях!!! Как могат страшните неща да правят смях! Мама приказва неразбрано.
– Ами онова голямото, дето бумтеше?
– Тъпан.
– Значи на оня свят хората се обличат в страшни дрехи и удрят тъпан, за да правят смях. Колко чудно!…

Издателство Захарий Стоянов

Някога в Хеликон

Някога в Books.bg