Леонардо >> Трактат за живописта

Отвъд природата

   С блясъка на своята външност, която била прекрасна, той всявал ведрина у всяка помрачена душа, а със словата си можел да насочи към „да“ или към „не“ и най-закоравялото предубеждение. Със силата си той можел да обуздае и най-неистовата ярост, а с десницата си можел да извие стенна желязна халка или конска подкова сякаш са от олово. Със своето великодушие той бил готов да приюти и нахрани всеки приятел, бил той беден или богат, стига да се отличавал с талант и добродетели. С работата си придавал красота и достойнство и на най-неугледното и скромно помещение.
Заради това раждането на Леонардо наистина било най-големият дар за Флоренция, а смъртта му – повече от безкрайна загуба. В изкуството на живописта той обогатил изписването с маслени бои с известна тъмнота, благодарение на която съвременните живописци придават на фигурите си по-голяма сила и релефност. А в скулптурата той се проявил с трите бронзови фигури над северните врати на църквата „Сан Джовани“, изпълнени от Джовани Франческо Рустичи, но подредени по съветите на Леонардо; тези фигури със своя рисунък и своето съвършенство са най-добрите отливки, виждани досега.
   От Леонардо имаме анатомията на конете и още по-съвършената анатомия на хората. Ето защо, ако и да е направил много повече на думи, отколкото с дела поради всички тези насоки на неговата дейност, в които се е изявил така божествено, името му и славата му никога не ще угаснат. Затова Джовани Батиста Строци го възхвалява със следните слова:

   Макар и сам, той надвишава
   всички – и Фидий, и Апелес,
   и следовниците им знатни.

   Ученик на Леонардо бил Джовани Антонио Болтрафио (Белтрафио), миланчанин, много опитен и умеещ човек, който през 1500 г. в църквата „Мизерикордия“ край Болоня нарисувал с маслени бои на дърво с голямо усърдие Богородица с Младенеца в ръце, със св. Йоан Кръстител и голия св. Себастиан, както и коленичилия дарител, нарисуван от натура. Това е наистина прекрасна творба, на която е написал името си и е отбелязал, че е ученик на Леонардо. Същият е нарисувал други творби в Милано и другаде, но достатъчно е да споменем тази, която е най-хубавата.

   Негов ученик бил и Марко Уджони, който в църквата „Санта Мария дела Паче“ е нарисувал Успение Богородично и сватбата в Кана Галилейска. Джорджо Вазари

Преводач Владимир Свинтила

Издателство Изток-Запад

Трактат за живописта в Pimodo