Хулио Кортасар >> Истории за кронопи и фами

Щура книга

В нея се натъкваме на дъждовни капки, които се самоубиват, на камила, обявена за нежелана, на кресло за умиране, на огледала, които в източната част на Великденския остров избързват, а в западната изостават. Срещаме се с продавач на последни думи, с чудновато семейство, което полага тигри, със същества, наречени фами, които балсамират спомените си и им слагат етикети, и с други същества, наречени кронопи, които пък пускат спомените си да се разхождат свободно из къщата. Получаваме инструкции как да плачем и как да изкачваме стълби, сдобиваме се със сведения за географията на мравките, научаваме какви са последствията от откритието, че добродетелта е кръгъл микроб с много крачета...
Сборникът е съставен от четири части: първата, Наръчник с инструкции, е препоръчително четиво за всички онези, които не умеят да изпитват страх или имат затруднения с разбирането на Дамата с еднорога на Рафаел; Странни занимания е първо лично повествование за екстравагантните обичаи на едно многолюдно семейство; Пластичен материал представлява съвкупност от най-невероятни истории с всевъзможни герои; и последната част, чието име носи и цялата книга, е посветена на различни случки от живота на кронопите, фамите и есперансите, фантастични същества със своеобразен нрав и поведение.

В така структурирания сборник пародията е често срещана – освен цялата първа част, която е изградена като пародиен еквивалент на ръководствата от типа „как да...“, в Истории за кронопи и фами не липсват примери за пародии и на други жанрове като притчата (Разказ без поука), научното съчинение (Географии) или вица (Лъв и кроноп). Тонът е нерядко ироничен като в случая със свенливото семейство, което се обръща към роднините си с достойните и изтънчени прякори Гъзураната и Тиквата, за да избегне далеч по-грубите Етруска Амфора и Атлас (Етикеция и предпочитания)...

Истории за кронопи и фами ни разсмива, както дете разсмива възрастен; или пък ни кара да се усмихваме както когато внезапно осъзнаваме, че думите, които сме взимали на сериозно, са били изречени всъщност на шега...

„не желаем нищо повече от това да променяме, постепенно и без да накърняваме ничии чувства, навикналостта и традициите“

... думите, които казваме по навик, жестовете, които правим по навик, дейностите, които извършваме по навик, не са истински, а само нахлузени вече измислени думи, жестове и дейности. Защото спазването на реда ни превръща в подаръци за рождения ден на часовника, а цензурирането на езика ни оставя с вкус на предателство в устата. През призмата на съпротивата срещу навика може да се преосмисли и наръчникът с инструкции – докато за човека с навици той е закачлива съвкупност от ненужни указания, за човека без навици той е абсолютна необходимост. През тази перспектива започват да функционират и значещите имена на кронопите, фамите и есперансите, ала не защото вече се асоциират с времето, славата или надеждата, а именно защото така и не успяват да породят асоциации с тях. Отхвърляйки категорично обичайните референциални възможности на значещите имена – а оттам и на думите изобщо, – Кортасар атакува читателските ни навици, склонността ни към безкритично нахлузване на вече измислени интерпретативни схеми, мисленето ни за езика най-общо. От тази гледна точка може да се погледне и към факта, че по-големите симпатии на автора – а и на читателите – са към безразсъдните, чувствителни и артистични кронопи (неслучайно Кортасар нарича любимия си Луис Армстронг грамадански кроноп; неслучайно така е наричан и самият Кортасар от почитателите си), а не към добродушните, но педантични фами. Теодора Цанкова (Култура)

Преводачи Стефка Кожухарова, Румен Стоянов и Красимир Тасев

Издателство Агата-А

Истории за кронопи и фами в Pimodo