Все едно какво чувствува такъв един човек, все едно какво си представя, когато пристига за пръв път в някой край: тази истина е тъй загнездена в съзнанието на новите му съседи, щото всяко семейство го възприема като законна собственост на една от дъщерите си.
– Мистър Бенит, драги – обърна се един ден към него съпругата му, – знаете ли, че имението Недърфийлд най-сетне си има наемател?
Мистър Бенит отвърна, че не знаел.
– Да, да, така е – потвърди мисис Бенит, – мисис Лонг ей сега беше тука и всичко ми разправи.
Мистър Бенит мълчеше.
– Не ви ли интересува кой е той? – раздразнено възкликна жена му.
– Е, щом настоявате, нямам нищо против да чуя.
Думите прозвучаха като подканване.
– Мисис Лонг каза, че Недърфийлд Парк го е наел някакъв млад богаташ от Северна Англия; дошъл в понеделник в карета с двоен впряг, огледал имението и тъй го харесал, че веднага приел условията на мистър Морис; той самият щял да се нанесе преди Архангеловден, а част от прислугата се очаква още в края на другата седмица!
– Как му е името?
– Бингли.
– Женен ли е, или е свободен?
– А, свободен е, драги мой, свободен, разбира се! Свободен, и то богат; с годишен доход от четири-пет хиляди лири. Голямо щастие за дъщерите ни!
– Че защо? Тях какво ги засяга?
– Слушайте, мистър Бенит – вдигна глас жена му, – започвате да ме ядосвате! Не разбирате ли, че възнамерявам да го оженя за една от тях?
– Аха, значи, това го е подтикнало да се премести тука.
Издателство Апостроф
Гордост и предразсъдъци в Хеликон
Гордост и предразсъдъци в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар