сряда, 19 декември 2012 г.

Мирча Елиаде >> Трактат по история на религиите

Днес ни интересуват вътрешната структура, механизмът на функциониране, сложното равновесие и взаимодействие между частите, които са характерни за всички религии и са изразени, теоретически или символично, във всяка теология, митология и богослужение. Жорж Дюмезил

Съвременната наука реабилитира един принцип, който беше сериозно компрометиран от някои злоупотреби през XІX в.: феноменът се разкрива само от онова равнище, към което той принадлежи по своята същност. Не без ирония Анри Поанкаре пита: „Нима естественикът, който е изучавал слона само под микроскоп, си въобразява, че достатъчно добре познава това животно?“ Микроскопът разкрива пред нас структурата и механизма на функциониране на клетките, които са сходни при всички многоклетъчни организми. Несъмнено слонът е многоклетъчен организъм... Но нима той е само това? Ако останем на равнището на микроскопа, можем да дадем доста мъгляв отговор. Но на равнището на човешкия поглед, което, ако не друго, притежава преимуществото, че представя пред нас слона като зоологичен феномен, колебанието е невъзможно. По същия начин религиозният феномен ни се разкрива като такъв само ако бъде възприет и изучен в собственото му измерение, с други думи – на религиозно равнище. Ако се опитаме да го ограничим в рамките на физиологията, психологията, социологията, икономиката, лингвистиката, изкуството и т.н., ще изопачим природата му; ще пропуснем именно уникалното и неповторимото в него, което ще рече – сакралния му характер. Естествено, не съществуват „чисти“ религиозни феномени; не съществуват единствено и изключително религиозни явления. Религията е човешко дело и по тази причина тя е свързана със социологията, лингвистиката, икономиката – защото е невъзможно да си представим човека извън езика и живота в колектив. Мирча Елиаде

Издателство Изток-Запад



Няма коментари:

Публикуване на коментар