Рада Москова >> Ние - негероите

„В една анкета, мисля че беше на Макс Фриш, на въпроса „какво човешко качество ви е най-неприемливо?” си отговорих: чувството за превъзходство. Интелектуалното високомерие. Сладките привилегии на умниците. Те ме разсмиват. От социализма, освен назначените богаташи, ни завещаха, и някои назначени интелектуалци. Така се сринаха моралните авторитети. Остана ни само Бог. (Без митрополитите му!)” Рада Москова

Човек с метла

Беше застанал пред мен. Стоеше, облегнат на метлата, с купчина листа в краката:
- Не сте от тук?
Кимнах. Не ми се говореше.
- Аз не съм от социалните. Плащат им колкото да се подпират на метлите. На мен не ми плащат.
Човек без възраст – вехт като панталона и фанелката си.
- Събирам листата – продължи той. (Толкова обичаме да съобщаваме очевидни неща.) - После ще ги запаля. – Позасмя се. – Разпръсвам праха по тревата за тор - да не става зян. Седнали сте на пейката ми.
- Ще се преместя.
Не ми се мърдаше, но бях готова да стана.
- Стойте – разреши той. – Крия метлата зад онази барака. Ако я сложа вътре, ще я вземат. Като видят врата, отворят. А като я отворят, трябва да вземат нещо.
- Крадат метли?
- Те са като пианисти – упражняват се. Вие по каква работа?
- Не ми се говори.
- Една другарка чакам. Водят я на разходка по това време. Цанка Спиридонова. Прокурорка.
Той се настани до мен, запали цигара, без да попита “може ли?” и заговори без да се интересува дали го слушам. Чувстваше се шеф на градината - на прашните алеи, на очуканите пейки, на нападалите листа, сигурно – и на самата есен. Да го изтърпя или да ставам?

Издателство Факел

Ние - негероите в Хеликон

Ние - негероите в Books.bg