неделя, 16 декември 2012 г.

Артър Кларк >> За времето и звездите

„Моля да бъда извинен, че в настоящия сборник унищожавам света цели пет пъти. За автор на научна фантастика, провъзгласяващ се за оптимист, това е малко прекалено. И все пак поне „Утрешен ден няма да има“ е може би единственият съществуващ хумористичен разказ за края на света. Любопитно ми е да узная дали някой друг писател може да се похвали със същия съмнителен подвиг.“ Артър Кларк

   – Но това е ужасно! – каза Върховният Учен. – Навярно можем да направим нещо!
   – Да, Ваша Ученост, но това би било изключително трудно. Планетата се намира на разстояние над петстотин светлинни години и поддържането на контакт с нея е много трудно. Струва ни се, че вече създадохме там предмостие. За съжаление, това не е единственият проблем. Досега не успяхме да установим връзка с тези същества. Телепатическите им способности са изключително слаби, ако въобще ги притежават. Не успеем ли да проведем разговор с тях, няма да бъде възможно да им помогнем.
   Настъпи дълга пауза от мисловно мълчание, докато Върховният Учен анализира обстановката и откри, както винаги, изход от положението.
   – Във всяка разумна раса съществува поне определен брой лица с телепатични способности – разсъди. – Нека стотици наши наблюдатели се настроят на вълна приемане, за да доловят и най-малката следа от мисловно излъчване. Когато откриете дори един-единствен разум, способен да реагира, съсредоточете всичките си сили върху установяването на връзка с него. Непременно трябва да им съобщим нашето послание.
   Разумните същества от планетата Таар започнаха да изпращат своите мисловни импулси през бездната, която и светлината прекосяваше за петстотин години, с надеждата да попаднат поне на едно човешко същество, способно да усети тяхното присъствие. Имаха късмет, тъй като попаднаха на Уилям Крос.
   Поне в началото им се стори, че са имали късмет, тъй като по-нататък престанаха да бъдат толкова уверени в това. Съчетанието от обстоятелства, благодарение на което разумът на Бил се отвори към тях, продължи броени секунди и едва ли щеше да се повтори...

Издателство Абхадон



Няма коментари:

Публикуване на коментар