Марио Варгас Льоса >> Панталеон и посетителките

Остра сатира срещу военщината с нейната неспирно мелеща бюрократична машина и нагло лицемерие, романът е сравним само с безсмъртния "Швейк" и също като него предизвиква "смях през сълзи"

– С една дума, въздържанието води до ужасно разложение – казва генерал Виктория. – И до деморализация, раздразнителност, апатия.
– Трябва да се нахранят тези гладници, Пантоха – гледа го тържествено в очите Тигъра Колясос. – Решението оставяме на вас. Ето къде трябва да приложите организаторските си заложби.
– Защо все мълчиш, защо си като замаян, Панта? – Почита прибира билета в чантата си и пита къде е изходът за самолета. – Ще сме близо до голямата река, ще можем да се къпем, да правим екскурзии до близките племена. Съвземи се, глупчо.
– Какво ти е, защо си толкова особен, сине – оглежда облаците, перките, дърветата госпожа Леонор. – През целия път не си отворил уста. Какво те тревожи?
– Нищо, мамо, нищо, Почита – закопчава предпазния колан Панта. – Добре съм, нищо ми няма. Ето, пристигаме вече. Това сигурно е Амазонка, нали?...

Издателство Колибри

Панталеон и посетителките в Хеликон

Панталеон и посетителките в Books.bg