Някога, когато времето течеше бавно и светът още беше омагьосан, бях чул или измислил следната мистерия. Ако скъсаш косъм от конска опашка и го държиш във вода 40 дни, косъмът ще се превърне в змия. По липса на кон опитах с косъм от магаре. Не помня издържах ли 40 дни и дали косъмът се превърна в змия, вероятно не, като се има предвид, че и опашката не беше конска.
Все едно, бях открил че е достатъчно слухът за тази мистерия да престои минута в главата ти и всички магарешки задници вече изглеждаха като разкошни горгони. Бях чел за Горгона в едни илюстровани старогръцки митове. Записах си го в тетрадка с тесни и широки редове и щампа на Левски на корицата. Беше първото чудо, което естеството ми даваше, първата мистерия на всекидневието. Какво щях да правя, ако виждах магарешките задници само като магарешки задници. Както ги виждам сега в едно разомагьосано естество. Впрочем отдавна не съм виждал магарешка задница.
Тук можем да вметнем, че още в древността Епикур и неговият ученик Лукреций са настоявали на естественото самозараждане на живите същества под влияние на влагата (sic) и слънчевата светлина...
Няма коментари:
Публикуване на коментар