Тежък бе животът за Грин. Всичко сякаш нарочно се нареждаше така, че да направи от него престъпник или озлобен еснаф. Непонятно беше как този мрачен човек пренесе през мъчителното си съществуване, без да опетни, дарбата на могъщото си въображение, чистотата на чувствата и срамежливата си усмивка. Биографията на Грин е безпощадна присъда над човешките отношения преди революцията.
Стара Русия жестоко дарява Грин – още от детски години тя го лишава от любов към действителността. Всичко наоколо му е страшно, животът – непоносим, същинска дива саморазправа. Грин не загива, но недоверието му към действителността не го напуска до края на живота. Той винаги се опитва да избяга от нея, като счита, че е по-добре да се живее с неуловими сънища, отколкото с „измета и калта“ на всекидневието.
Грин започва да пише и създава в книгите си свят на весели и смели хора, прекрасна земя, пълна с ароматни храсти и слънце – земя, ненанесена на картата, и удивителни събития, замайващи главата като глътка вино.
Винаги съм забелязвал – пише Максим Горки в книгата си „Моите университети“, – че на хората се харесват интересните разкази само защото им дават възможност да забравят за малко тежкия си, но привичен живот.
Тези думи напълно се отнасят за Грин. Константин Паустовски
Издателство Захарий Стоянов
Път за никъде и други истории в Хеликон
Път за никъде и други истории в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар