Маркиз дьо Сад >> Философия в будоара [ първите четири диалога ]

Към развратниците...

Дълго време отношението към творчеството на Сад е било блокирано от една натрапваща се интерпретация; дълго време творчеството на Сад е жертва на биографията му: авторът сам бе превърнат в персонаж от фикция (садистка), подхранвана от фантазмите на масовото подсъзнание и иззела интереса към писателя. Сад е сочен за един от предтечите на Фройд, но творчеството му няма нищо общо с психоанализата; в замяна на това то най-често е обяснявано с Фройдовата творческа сублимация. Сад е обвиняван за това, че върху хартията осъществява престъпните си фантазми, чиято реализация му е отказана в действителността. От друга страна, самото му творчество е внушавало и налагало в масовото съзнание въображаемата чудовищна биография. В действителност Сад никога и никого не е убивал... Ивайло Знеполски

Издателство Пулсио

Философия в будоара в Хеликон

Философия в будоара в Books.bg