Орхан Памук >> Истанбул

Обяснение в любов към града, наричан „зеницата на света“

Четях с интерес как през осемнайсети век на празника по повод сюнета на принц Мустафа, син на султан Ахмед III, някакъв въжеиграч преминал по грижливо опънатото между корабните мачти въже над Златния рог и с наслада се взирах в отразяващата това събитие черно-бяла рисунка. Научавах, че в Каряадъ Байъръ в Еюб е имало гробище за палачи, понеже „дедите” ни смятали за неподходящо в едно и също гробище да бъдат погребвани обикновените люде и палачите, които по професия били задължени да убиват. Четях как по времето на Осман II, през 1621 година зимата се случила изключително сурова, как замръзнали целият Златен рог и частично Босфора и с изключителна наслада съзерцавах дълго подробностите в рисунката със заклещилите се между скелетата каици върху Босфора, с гемиите, затиснати между ледовете, без да ми идва наум, че тя просто отразява истинската мощ на художническото въображение, както е при още доста рисунки в книгата. Винаги и с удоволствие разглеждах и друга една причудлива рисунка – рисунката с двамата прочути луди истанбулчани от времето на Абдюлхамид II: мъжът на име Осман, дето непрекъснато се разхождал гол (художникът го е нарисувал как си „прикрива срамните части” като човек, притесняващ се от голотата си) и обличащата се с каквото завърне жена на име Мадам Упола. Двамата луди, според нашия автор, при всяка среща така се хващали гуша за гуша, че хората гледали да не ги изтласкват към „Моста”. (По онова време от босфорските мостове и от днешните четири моста над Златния рог е нямало и помен, съществувал един-единствен дървен мост – „Галата”, свързващ Каракьой и Еминьоню, построен през 1845-а и обновяван три пъти до края на двайсети век: истанбулчани го наричали просто „Моста”.) Очите ми грабваше рисунка, изобразяваща мъж с огромен кош на гърба: мъжът е вързан за едно дърво с въже, прекарано през шията му и аз прочитах, че Хюсеин бей, един от агите, от длъжностните лица на Истанбул (кмет) като видял как пътуващ продавач на хляб връзва за дървото коня си, натоварен с претъпкания с хлябове кош, за да поиграе карти в кафенето, се разпоредил вместо коня да вържат за дървото продавача - наказание точно толкова мъчително, колкото и за клетото животно...

Издателство Еднорог

Истанбул в Хеликон

Истанбул в Books.bg