Но при френския драматург той не е послушен изпълнител на божествената воля (тя не властва над героите в тази пиеса), нито пък е злодей, който вижда в постъпката на Антигона заплаха за властта си. Той е труженик, решаващ ежедневните проблеми на града, и авторът се отнася към него с немалко симпатия.
На Антигона не ѝ е лесно да отрече справедливите му доводи, когато той се опитва да ѝ докаже безсмислието на нейната саможертва. Тя е принудена да пожертва и любовта си към Хемон. В любовния диалог силата на чувствата им е такава, че самоубийството на Хемон след смъртта на Антигона изглежда като единствена възможност.
Смъртта на Антигона носи спокойствие в Тива – стражиците, равнодушни към всичко, продължават своята игра на карти. Сломен от гибелта на сина си и жена си, Креонт отново се захваща с държавните дела.
Няма коментари:
Публикуване на коментар