събота, 8 юни 2013 г.

Майкъл Шърмър >> Вярващият мозък

От призраци, богове и извънземни до конспирации, икономика и политика – как мозъкът изгражда вярвания и ги утвърждава като истини...

   Във „В търсене на...“, документална версия на „Досиетата Х“ от 70-те години, Нимой казва: „Следващият разказ за среща с извънземни е истински. Като казвам истински, имам предвид измислен. Всичко е лъжа. Но забавна лъжа, а това не е ли самата истина? Отговорът е „не“.“
   „Не“ на квадрат. Постмодернистичното вярване в относителността на истината, съчетано с водещата култура на масмедиите, в която продължителността на вниманието се мери в мигове, ни осигурява шеметен списък от твърдения за истини, пакетирани в единици инфотейнмънт. Трябва да е вярно – видях го по телевизията, в киното, в интернет. „Зоната на здрача“, „До краен предел“, „Невероятно!“, „Шесто чувство“, „Полтъргайст“, „Дребни пари“, „Цайтгайст“. Мистерии, магия, митове и чудовища. Окултното и свръхестественото. Конспирации и кабала. Лицето на Марс и извънземни на Земята. Голямата стъпка и Лох Нес. ЕСВA и пси-фактор. НЛО-та и зелени човечета. ИТПB и ПБСC. Дж. Ф. К, Р. Ф. К,  М.Л.К.D – азбучни конспирации.
Променени състояния и хипнотична регресия. Далечно виждане и астрални проекции. Дъски за спиритически сеанси и карти таро. Астрология и гледане на ръка. Акупунктура и хиропрактика. Потиснати и фалшиви спомени. Разговори с мъртвите и вслушване в детето вътре в теб. Всичко това е една размътена амалгама от теория и догадки, реалност и фантазия, документалистика и научна фантастика. Пуснете драматична музика.
Затъмнете екрана. Насочете сноп светлина към лицето на водещия.
Не вярвайте никому. Истината е някъде там. Искам да вярвам...

Издателство Изток-Запад



Няма коментари:

Публикуване на коментар