В България:
Издателство Плеяда
Преводач Надя Баева
По книжарниците – в края на септември 2013
***
Госпожа Шопло седна срещу мен и ми разказа историята. Част от нея бе научила от вестниците и телевизията. По-пикантните моменти идваха от контактите ѝ в Джойленд, които бяха в изобилие.
– Случи се преди четири години. Знаеш ли какво ми хрумва най-напред, като се замисля за това? Ризата на онзи. И ръкавиците. Като си ги представя, тръпки ме побиват. Защото означават, че го е планирал.
– Струва ми се, че започвате от средата – напомних ѝ.
Госпожа Шопло се засмя.
– Да, май да. Името на призрачната жена е Линда Грей от Флорънс в Южна Каролина. С приятеля ѝ, ако ѝ е бил приятел, прекарали нейната последна нощ на този свят в „Луна Ин“ на километър южно от тук. Влезли в Джойленд към единайсет на следващия ден. Купил два дневни пропуска и платил в брой. Обиколили атракционите и си устроили късен обяд в „Скалния рак“. Нахранил я, после я завел на виенското колело „Каролайна“, сетне я вкарал в „Къщата на ужасите“. Влезли заедно, но само той излязъл. Докато били на влакчето, което обикаля павилиона за около девет минути, ѝ прерязал гърлото и я изхвърлил край релсата. Сигурно е знаел, че ще има много кръв, защото бил с две ризи и си сложил жълти работни ръкавици. Открили горната риза – онази, по която попаднала повечето от кръвта, – на около сто метра от трупа. Ръкавиците били още по-нататък.
Представих си го съвсем ясно: първо тялото, още топло и пулсиращо, после ризата, накрая ръкавиците. Убиецът преспокойно стига до края на обиколката. Госпожа Шопло беше права, наистина беше ужасяващо.
– Когато обиколката приключила, мръсникът преспокойно си тръгнал. Избърсал вагончето с ризата, само че не успял да отстрани цялата кръв. Един от Усмихнатите услужливци забелязал малко по седалката, преди да започне следващата обиколка, и я почистил. Ни най-малко не се усъмнил. Кръв в увеселителен парк е нещо обичайно; често на някое превъзбудено хлапе му потича кръв от носа.
– Никой ли не е забелязал, че онзи е слязъл от влакчето без приятелката си?
– Не. Било в разгара на сезона и паркът бил претъпкано с посетители. Открили трупа чак в един през нощта, когато включили осветлението в „Къщата на ужасите“ заради хората от нощната смяна.
– Нима хората са минавали с влакчето покрай нея до затварянето на парка и не са я забелязали?
– И да са я видели, сигурно са решили, че е кукла… за придаване на още по-голяма автентичност. Но най-вероятно трупът е останал незабелязан. Все пак влакчето в „Къщата на ужасите“ пътува в пълен мрак.
Возене на тъмно. Беше зловещо.
– А някакво описание на външността му?
– Имаше нещо по-добро. Разполагаха със снимки. Мисля, че полицията ги е разпространила по медиите.
– И откъде снимки?
– От Холивудските момичета – отвърна госпожа Шопло. – Пет-шест работят в парка през натоварените дни. Едно от тях снимало Линда Грей и приятеля ѝ при стрелбището „Ани Оукли“, но когато отишло при тях, мъжът я отпратил. Отпратил я твърде грубо. После малката казала на полицаите, че онзи изглеждал така, сякаш бил готов да ѝ счупи апарата, стига да не го арестуват. Признала, че от очите му я побили тръпки. Сурови и сиви, така ги описала. – Госпожа Шопло се усмихна и вдигна рамене. – Обаче се оказа, че е бил с тъмни очила. Знаеш как на някои момичета им харесва да драматизират… Тази беше най-хубавата снимка, но не и единствената. Ченгетата прегледаха всичко, заснето от Холивудските момичета през този ден, и откриха онази Грей и приятеля ѝ на поне още четири. В най-добрата от тях двамата са на опашката пред въртележката „Летящи чини“ и той си е сложил ръката на задника ѝ. Доста свойски жест за мъж, когото никой от роднините и приятелите ѝ не бил виждал преди това.
– Жалко, че няма охранителни телевизионни камери.
– Ще дойде ден да ги има навсякъде – отбеляза тя. – Но в атракциони като „Къщата на ужасите“ никога няма да има такива камери. Нито дори инфрачервени.
– Няма ли?
– Не. Така или иначе имаше една много ясна снимка на мъжа на стрелбището. Почти портретна. Публикуваха я във вестниците и я показваха по телевизията цяла седмица. Той я е притиснал плътно към себе си и ѝ показва как да държи пушката, както мъжете винаги правят. Сигурно са я видели всички в Северна и Южна Каролина. Горката жена се усмихва, но той изглежда адски сериозен.
– Случи се преди четири години. Знаеш ли какво ми хрумва най-напред, като се замисля за това? Ризата на онзи. И ръкавиците. Като си ги представя, тръпки ме побиват. Защото означават, че го е планирал.
– Струва ми се, че започвате от средата – напомних ѝ.
Госпожа Шопло се засмя.
– Да, май да. Името на призрачната жена е Линда Грей от Флорънс в Южна Каролина. С приятеля ѝ, ако ѝ е бил приятел, прекарали нейната последна нощ на този свят в „Луна Ин“ на километър южно от тук. Влезли в Джойленд към единайсет на следващия ден. Купил два дневни пропуска и платил в брой. Обиколили атракционите и си устроили късен обяд в „Скалния рак“. Нахранил я, после я завел на виенското колело „Каролайна“, сетне я вкарал в „Къщата на ужасите“. Влезли заедно, но само той излязъл. Докато били на влакчето, което обикаля павилиона за около девет минути, ѝ прерязал гърлото и я изхвърлил край релсата. Сигурно е знаел, че ще има много кръв, защото бил с две ризи и си сложил жълти работни ръкавици. Открили горната риза – онази, по която попаднала повечето от кръвта, – на около сто метра от трупа. Ръкавиците били още по-нататък.
Представих си го съвсем ясно: първо тялото, още топло и пулсиращо, после ризата, накрая ръкавиците. Убиецът преспокойно стига до края на обиколката. Госпожа Шопло беше права, наистина беше ужасяващо.
– Когато обиколката приключила, мръсникът преспокойно си тръгнал. Избърсал вагончето с ризата, само че не успял да отстрани цялата кръв. Един от Усмихнатите услужливци забелязал малко по седалката, преди да започне следващата обиколка, и я почистил. Ни най-малко не се усъмнил. Кръв в увеселителен парк е нещо обичайно; често на някое превъзбудено хлапе му потича кръв от носа.
– Никой ли не е забелязал, че онзи е слязъл от влакчето без приятелката си?
– Не. Било в разгара на сезона и паркът бил претъпкано с посетители. Открили трупа чак в един през нощта, когато включили осветлението в „Къщата на ужасите“ заради хората от нощната смяна.
– Нима хората са минавали с влакчето покрай нея до затварянето на парка и не са я забелязали?
– И да са я видели, сигурно са решили, че е кукла… за придаване на още по-голяма автентичност. Но най-вероятно трупът е останал незабелязан. Все пак влакчето в „Къщата на ужасите“ пътува в пълен мрак.
Возене на тъмно. Беше зловещо.
– А някакво описание на външността му?
– Имаше нещо по-добро. Разполагаха със снимки. Мисля, че полицията ги е разпространила по медиите.
– И откъде снимки?
– От Холивудските момичета – отвърна госпожа Шопло. – Пет-шест работят в парка през натоварените дни. Едно от тях снимало Линда Грей и приятеля ѝ при стрелбището „Ани Оукли“, но когато отишло при тях, мъжът я отпратил. Отпратил я твърде грубо. После малката казала на полицаите, че онзи изглеждал така, сякаш бил готов да ѝ счупи апарата, стига да не го арестуват. Признала, че от очите му я побили тръпки. Сурови и сиви, така ги описала. – Госпожа Шопло се усмихна и вдигна рамене. – Обаче се оказа, че е бил с тъмни очила. Знаеш как на някои момичета им харесва да драматизират… Тази беше най-хубавата снимка, но не и единствената. Ченгетата прегледаха всичко, заснето от Холивудските момичета през този ден, и откриха онази Грей и приятеля ѝ на поне още четири. В най-добрата от тях двамата са на опашката пред въртележката „Летящи чини“ и той си е сложил ръката на задника ѝ. Доста свойски жест за мъж, когото никой от роднините и приятелите ѝ не бил виждал преди това.
– Жалко, че няма охранителни телевизионни камери.
– Ще дойде ден да ги има навсякъде – отбеляза тя. – Но в атракциони като „Къщата на ужасите“ никога няма да има такива камери. Нито дори инфрачервени.
– Няма ли?
– Не. Така или иначе имаше една много ясна снимка на мъжа на стрелбището. Почти портретна. Публикуваха я във вестниците и я показваха по телевизията цяла седмица. Той я е притиснал плътно към себе си и ѝ показва как да държи пушката, както мъжете винаги правят. Сигурно са я видели всички в Северна и Южна Каролина. Горката жена се усмихва, но той изглежда адски сериозен.
– И през всичкото време е държал в джоба си ръкавици и нож – промълвих. От тази мисъл ми се зави свят.
– Бръснач.
– А?
– Използвал е бръснач или нещо от този род, така каца патологът. Та тъй, имаха достатъчно снимки, включително една много добра… и познай какво. Лицето му не може да се различи на нито една от тях.
– Заради слънчевите очила ли?
– И заради тях. А също и заради брадичката му тип катинарче и бейзболната шапка, чиято козирка засенчва лицето му. Можеше да си и ти, само дето си тъмнокос, а не рус, и нямаш татуирана птича глава на опакото на дланта си. А онзи имаше. Орел или може би ястреб. Вижда се много ясно на снимката от стрелбището. Пет дни подред пускаха във вестника увеличен образ на татуировката с надежда някой да я разпознае. Никой не се обади.
– Нали не мислите, че призракът на Линда Грей витае в „Къщата на ужасите”?
– Не мога да ти отговоря, защото нямам становище относно задгробния живот: нито за, нито против. Ще науча, когато се озова там, и това напълно ме устройва. Знам само едно: мнозина, работещи в Джойленд, твърдят, че са я виждали да стои до релсата, облечена в дрехите, с които я откриха: синя пола и синя блузка без ръкави. Склонна съм да им вярвам, защото снимките на Холивудските момичета са само черно-бели. Сигурно така е по-лесно и по-евтино за проявяване.
– Може би цветът на дрехите ѝ е бил споменат в статиите.
Тя вдигна рамене:
– Възможно е, не си спомням. Но неколцина твърдяха, че момичето, което видели до релсата, било със синя диадема на косата, а това със сигурност не се споменаваше във вестниците. Тази подробност премълчаваха цяла година с надежда да я използват срещу евентуален заподозрян.
– Лейн каза, че посетителите никога не я виждали.
– Бръснач.
– А?
– Използвал е бръснач или нещо от този род, така каца патологът. Та тъй, имаха достатъчно снимки, включително една много добра… и познай какво. Лицето му не може да се различи на нито една от тях.
– Заради слънчевите очила ли?
– И заради тях. А също и заради брадичката му тип катинарче и бейзболната шапка, чиято козирка засенчва лицето му. Можеше да си и ти, само дето си тъмнокос, а не рус, и нямаш татуирана птича глава на опакото на дланта си. А онзи имаше. Орел или може би ястреб. Вижда се много ясно на снимката от стрелбището. Пет дни подред пускаха във вестника увеличен образ на татуировката с надежда някой да я разпознае. Никой не се обади.
– Нали не мислите, че призракът на Линда Грей витае в „Къщата на ужасите”?
– Не мога да ти отговоря, защото нямам становище относно задгробния живот: нито за, нито против. Ще науча, когато се озова там, и това напълно ме устройва. Знам само едно: мнозина, работещи в Джойленд, твърдят, че са я виждали да стои до релсата, облечена в дрехите, с които я откриха: синя пола и синя блузка без ръкави. Склонна съм да им вярвам, защото снимките на Холивудските момичета са само черно-бели. Сигурно така е по-лесно и по-евтино за проявяване.
– Може би цветът на дрехите ѝ е бил споменат в статиите.
Тя вдигна рамене:
– Възможно е, не си спомням. Но неколцина твърдяха, че момичето, което видели до релсата, било със синя диадема на косата, а това със сигурност не се споменаваше във вестниците. Тази подробност премълчаваха цяла година с надежда да я използват срещу евентуален заподозрян.
– Лейн каза, че посетителите никога не я виждали.
– Не, появява се само след работно време. Най-вече Усмихнатите услужливци от нощната смяна я зърват, но познавам един инспектор по безопасността от Роли, който твърди, че я е виждал по време на обиколката си – разправи ми го, когато седнах на по питие с него в „Пясъчния долар“. Като я зърнал, си помислил, че е нова атракция, докато тя не протегнала ръце към него ето така. – Госпожа Шопло вдигна ръце с обърнати нагоре длани в умолителен жест. – Почувствал, че температурата паднала поне с пет-шест градуса. Когато се обърнал назад, вече я нямало.
Най-нежният роман на Стивън Кинг след "Сърца в Атлантида". До всички, които презрително ще се поусмихнат на наречието "нежен" използвано за творба на Краля на ужаса: Кинг използва свърхестественото само като фон при описването на събитията. Спомнете си "Последното стъпало" и "Късметлийското петаче" - няма нито ужаси, нито вампири... само човещина.
ОтговорИзтриване