Алек Попов >> Пълен курс 1: Мръсни сънища

„Мръсни сънища“ заличава границата между „високо“ и „ниско“ изкуство, между сериозно и развлекателно четиво... Бойко Пенчев

   (Планината Брокен, нощта срещу 1-ви май. Огньове. Събор на нечистите сили в живота и литературата. Обсъжда се приемането на Алек Попов в Съюза на демоническите писатели.)

   УЧЕН ГАРВАН (не онзи на По, но може би негов братовчед): ... Без съмнение Алек Попов е романтическа натура. Любовта му към тайнственото, болезненото и ужасното издава една погнуса от тривиалността на т.нар. "нормален живот". Вярвам, ще се съгласите с мен, че неговите герои са скучни и посредствени, че необичайните им смърти предизвикват у читателя не страх и състрадание, а насмешка и дори задоволство. Попов е романтически антихуманен, доколкото при него човекът не е предмет, достоен за красиви или възвишени чувства. Нощта, смъртта, отвъдното ­ ето пред какво благоговее този тип писател.

   ЛЮС ИРИГАРЕ (прикрепя през кръста подпийналата МЕРИ ШЕЛИ): Че мъжът неспособен е да ражда, знаят даже и децата. Ще кажа също, че неговото удоволствие е винаги извън тялото му и въображението му се върти в порочен кръг от вагинални заместители ­ гроб, жена, чудовище, поглъщане, изсмукване, изпиване и тъй нататък. Изгубена за него е мистиката на окръгленото самонаслаждаващо се тяло. Добро момче е Алек, но като всеки мъж е имитатор.

   ТИРЕЗИЙ: Абе не е баш тъй, ама айде... БП

Издателство Сиела

Пълен курс 1: Мръсни сънища в Хеликон

Пълен курс 1: Мръсни сънища в Books.bg