Ето го Плюшеното мече – слиза по стълбите – туп-туп-туп – с главата надолу след Кристофър Робин. Доколкото знае, да се слиза по стълби, може само така, но понякога му хрумва, че понякога може и другояче. Само да можеше да спре да прави „туп“ и да помисли малко. А после му се струва, че другояче не може. Но както и да е. Вече е слязло и е готово да ви го представя: Мечо Пух.
Когато за пръв път му чух името, възкликнах – точно така, както сега ще възкликнете и вие:
– Ама аз си мислех, че е момче!
– И аз така си мислех – отговори Кристофър Робин.
– Значи не може да му казваш Пух!
– Аз не му казвам.
– Но ти каза...
– Ама той е Мечо Пух. Не знаеш ли какво означава „Мечо“?
– А, да, разбрах – казах бързо.
Надявам се, че и вие сте разбрали, защото повече обяснения няма да получите.
Понякога, когато слезе долу, Мечо Пух обича да играе на разни игри, а понякога обича тихо да си седи тихо пред камината и да слуша приказки. Тази вечер...
– Какво ще кажеш за приказка? – попита Кристофър Робин
– Какво да кажа?
– Може ли много любезно да разкажеш една приказка на Мечо Пух?
– Сигурно мога – рекох. Той какви приказки обича?
– За него самия. Той е от тези мечета.
– О, разбирам.
– Така че може ли – много любезно?
– Ще опитам – рекох.
И опитах...
Превод Светлана Комогорова, Силвия Вълкова
Издателство Труд
Мечо Пух и всички стихотворения за деца в Хеликон
Мечо Пух и всички стихотворения за деца в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар