Бойко Пенчев >> Слизане в Египет

Със Слизане в Египет Бойко Пенчев заяви непримиримостта и ината на postmodern-a: гневът изплисна и премина в съпротива. Най-сетне на постмодерното му писна от простотия и въ/о-стана... Митко Новков

Кравите на Абисиния димят.
Какви ектения, какъв кикот,
какво сладострастие
(и пълнолуние)
в тоз вертеп свещен на моите деди,
в този кладенец на преобърнатите небеса?

                  Ти,
сядаше,
лягаше,
ставаше,
        свиваше се на кравай,
викваше,
кихваше,
литваше,
мляскаше,
святкаше,
бляскаше,
         свиреше на цимбал,
валеше,
течеше,
снежеше,
         градеше и мреше
и какво направи?

Какъв бе този хляб,
дето толкова го пече,
и все не втасваше,
и все горчеше
и от яд
на кучетата даже го не хвърли –
о, кажи ми, плачущ в нерадост,
какво направи със свойта младост?

Виж:
тъгите ни пристъпят като морни биволи,
стълпени край реката на душата.

Поне ни прибери телата.

О, татко Нил, чуеш ли –
за таз песен ми копней сега душата.
Ако можеш, залей ни,
ако ли не – млъкни, утаи се.

Издателство Жанет 45

Слизане в Египет в Хеликон

Слизане в Египет в Books.bg