Гео Милев >> Слънчогледите погледнаха слънцето

Стихотворения, поеми и стихове в проза; ранни творби на великия модернист, както и стихотворения за деца

Кажи: внезапно да изчезнеш...

Кажи: внезапно да изчезнеш
и да се слееш мигом цял
с шума на уличния празник –
и ти, и твоята печал;

да бъдеш светъл и безличен
сред многоликата тълпа,
да бъдеш шарка от миража
на ярка делнична съдба;

и да не дебнат черни стражи
над твоя малодушен сън -
ни звук, ни звън да ти припомня,
че Вий и Те са – вещ и вън;

и гол от свойта лишна гордост,
без час, без образ и без вест –
да те лелей една велика,
последна, проста радост: Днес...

Кажи: разбираш ли лъжата
на тия гибелни мечти?
– А! истината и лъжата
са кръг – и в него кръг си ти!

О! и узрей в светата пазва
на тоя тих, насъщен грях –
и принеси му в жертва всичко
ти:
     своя гняв и скръб, и страх!

Издателство Захарий Стоянов

Слънчогледите погледнаха слънцето в Хеликон

Слънчогледите погледнаха слънцето в Books.bg