Единство
на заник слънцето – небесно дивно цвете –
клонеше в тоя час... Върху порутен зид
сред диви макове и бурен упорит
бе маргаритка най-случайно избуяла –
със скромен ореол, невинна, снежнобяла;
и от руините, сред прашните цветя,
във вечния лазур око бе впила тя,
в безсмъртната звезда, огряваща безкрая:
– И аз съм тук с лъчи, и аз в света сияя.
Гранвил, юли 1836
Превод Кирил Кадийски
Издателство Нов Златород
21 стихотворения в Хеликон
21 стихотворения в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар