Карл Май >> Винету [ II ]

Отново с Винету и неговият кръвен брат Олд Шетърхенд

   Обстоятелствата ми наложиха да се разделя с Винету, защото той трябваше да преследва убиеца Сантър, но дори не подозирах, че ще изминат месеци, докато отново видя моя червенокож приятел и кръвен брат. Ние – Сам Хокинс, Дик Стоун, Уил Паркър и аз – стигнахме след продължителна и изморителна езда устието на южния приток на Ред Ривър, който Винету наричаше Рио Боксо де Начиточес. Тук очаквахме да заварим някого от апахите, но за съжаление тази надежда остана напразна. Вместо очаквания пратеник на уговореното място намерихме труповете на двамата търговци, които ни бяха дали сведения за селото на кайовите. По-късно научих, че ги е бил застрелял Сантър. Тъй като не открихме никакъв знак от апаха, не можехме да го последваме. Отправихме се към Арканзас, за да се доберем по най-краткия път до Сейнт Луис. Искрено съжалявах, че нямаше да се видя с приятеля си, но по никакъв начин не можех да променя нещата...

   След дълго пътуване една вечер се озовахме в Сейнт Луис. Първата ми работа беше да посетя моя стар познат господин Хенри.

   Когато прекрачих прага на работилницата му, той седеше до лампата край струга си и не чу, че вратата се отваря.

    – Добър вечер, господин Хенри! – поздравих аз, като че ли се бяхме разделили едва вчера. – Скоро ли ще е готова новата карабина?

   При тези думи седнах на края на струга, както често бях правил и преди. Старият Хенри скочи от стола, втренчи се в мен като замаян и след малко извика радостно:

   – Ти... ти... ти ли си? Ти си тук? Учителят... земе... земемерът? Дя... дя... дяволският Олд Шетърхенд?!

   После ме сграбчи в обятията си и така ме притисна към гърдите си, че дъхът ми секна.

   – Олд Шетърхенд? Откъде знаеш това име? – попитах, след като се поуспокоих.

   – Откъде ли? И питаш още? Навсякъде се говори за теб. Обесник такъв! Станал си уестман и половина! Господин Уайт, инженерът от съседната до вас група, пръв донесе новини за теб; трябва да ти кажа, че само те хвалеше. Но Винету ти създаде ореола.

   – Как така?

   – Просто ми разказа всичко, всичко!

   – Разказал ти е! Та нима Винету е бил тук?

   – Разбира се!

   – Но кога?

   – Преди три дни. Разказвал си му за мен, за мен и за стария мечкоубиец и като минавал през Сейнт Луис, не можел да не ми се обади. Описа ми всичко, което сте преживели и извършили. Знам за стария бизон, за гризли и така нататък! Дори си получил правата и властта на вожд.

   Хенри продължи доста време в този дух и аз на няколко пъти се опитах да го прекъсна, но напразно. Той не спираше да ме прегръща, радвайки се страшно много, че бе станал причина да замина за Дивия запад. Най-сетне успях да чуя какво му бе разказал Винету за преследването на Сантър.

   Престъпникът се бил движил с кануто толкова бързо, че успял да стигне до устието на южния приток едновременно с търговците, въпреки че те бяха напуснали селото на Тангуа много по-рано. Понеже бил принуден да се откаже от златото на Винету, се стремял на всяка цена да се сдобие с пари. Със стоките си търговците му дошли добре. Вероятно бил застрелял нищо неподозиращите хора от засада. После си плюл на петите заедно с мулетата им. Всичко това Винету бил разбрал от следите, които били останали на онова място.

   Убиецът се е бил нагърбил с нелека задача, защото не е проста работа да преведеш сам толкова товарни животни през прерията. Подобно нещо е свързано с големи трудности. Освен това е трябвало да бърза, защото е знаел, че го преследват.

   За нещастие на апаха няколко дни валял дъжд и всички следи били заличени, така че Винету не можел да се осланя на очите си, а разчитал само на предположения и изчисления. Вероятно било Сантър да посети някое от околните поселища, за да продаде заграбената плячка, и на апаха не му оставало нищо друго, освен да обиколи всички тези поселища едно след друго.

   Едва след няколко дни безплодно търсене отново попаднал на следите му във факторията на Гейтър. Там Сантър бил продал всичко, купил хубав кон и се отправил по тогавашния път край Ред Ривър на Изток. Винету върнал придружаващите го апахи в родните им земи, защото само щели да му пречат, и продължил преследването сам. Имал достатъчно златни зърна, за да може да живее по-дълго време на Изток...

   От факторията вождът проследил дирите на Сантър в усилена езда чак до Сейнт Луис. От тук Сантър се бил отправил за Ню Орлиънс. Поради бързината, с която се е движел, Винету е пристигнал преди мен в Сейнт Луис. Бе заръчал на Хенри да ми каже да го последвам, ако желая, към Ню Орлиънс, но не ме съветвал да предприемам това пътуване поради нарастващата несигурност в Юга. Америка се намираше пред прага на Гражданската война.

   Винету бе добавил още, че по-късно във всички случаи щял да остави известие при господин Хенри за мястото, където бих могъл да го намеря...

Издателство Труд

Май Винету [ II ] в Хеликон

Май Винету [ II ] в Books.bg