Емилиян Станев >> През води и гори

Приключенията на верните приятели – костенурката Повлекана и таралежът Бързоходко

   Всред полето, в една долчинка, обрасла с дребни храсти и тръни, се криеше таралеж – нито много голям, нито много малък. За другар той имаше една костенурка.
   Таралежът се казваше Бързоходко, а костенурката – Повлекана. Двамата бяха неразделни приятели.
   Денем спяха в долчинката, вечер, щом слънцето се закриеше отвъд планината, тръгваха да дирят храна.
   Повлекана обичаше да яде малките бели охлювчета и полуизгнилите плодове, а другарят ѝ Бързоходко налиташе на мишките, на гущерите и на гроздето. Ала най-много обичаше жабешкото месо.
   Вечер той се събуждаше пръв и започваше да подканя Повлекана:
   – Хайде, ставай, време е да хапнем нещичко!
   – Ех, че си припрян! – оплакваше се костенурката, която беше твърде поспалива и много ленива.
   Двамата приятели напущаха долчинката. Тогава свраките, които нощуваха в клоните на дивите круши, започваха да им се присмиват.
   – Бързоходците минават, пазете се – викаха те с дрезгавите си гласове.
   – Дайте път! Дайте път! – обаждаха се пъдпъдъците от близките ниви. А косовете, черни като дяволи, се кискаха в шубраците край долчинката.
   Бързоходко и Повлекана се преструваха, че не чуват подигравките, и с всички сили бързаха да отминат своите закачливи съседи.
   Те скитаха цяла нощ из близките лозя, претърсваха слоговете на нивите или градините край селото. Призори, измокрени от росата, но сити и доволни, се прибираха в долчинката и сладичко заспиваха, затоплени от сутрешното слънце.
   Техният живот беше спокоен и охолен. И може би нашите мързеливци щяха да живеят още много години така, ако един ден селяните не изораха долчинката и не изкорениха от нея тръните. Оттогава Повлекана и Бързоходко бяха сподирени от разни патила и беди, които са описани в тая книга...

Илюстрации Илия Петров

Хартиено издание и е-книга

Издателство Захарий Стоянов

През води и гори в Хеликон

През води и гори в Books.bg