Масата се намираше в едно тясно созополско дворче, под асма с нависнало грозде. Там, в Стария Созопол, редакцията на „Стършел“ имаше къща. Всяка есен ние, компания приятели, окупирахме къщата за седмица-две. През деня ловяхме риба и вадехме миди, а вечер сядахме под асмата и всеки разтваряше собствената си торба с истории. И тихата созополска нощ се огласяше от кикот с високи децибели.
От кикота страдаше сънят на съседите, дето живееха отсреща, отвореният им прозорец беше почти над нас.
Към полунощ съседът не издържаше и се провикваше от прозореца:
– Айде де, стига се смяхте!
На което отвръщахме:
– Е, какво, да плачем ли?
Но в името на добросъседските отношения, снишавахме глас и раздигахме купона, като оставяхме недовършените истории за следващата вечер.
Една вечер се чудех докъде съм стигнал и откъде да почна:
– Стигна до китайския влак! – подсказа някой от компанията.
– Не, разказваше за хотел „Русия“ в Москва... – възрази друг.
Изведнъж от другата страна на уличката се обади гласът на съседа:
– За Албания, за Албания разказваше...
– Не за Албания, а за Македония – включи се гласът на жена му.
Вдигнах глава – съседът и съседката стояха на отворения прозорец, готови да слушат – като зрители от втори балкон.
– Заповядайте при нас! – поканих ги.
– Не, благодаря! – ледено каза съседката.
Обаче мъжът ѝ сякаш това чакаше:
– Идвааам!
След две минути седна при нас, носеше си и бирата.
И той, човекът, се оказа морски капитан.
Мама Хуху – Мелез между кон и тигър
Колко е богат китайският език – бедна ви е фантазията! Например изразът „Мама Хуху“ на китайски би могло да означава нещо средно между кон и тигър, може да значи два коня и два тигъра, но най-вече се употребява в смисъла „горе-долу“ или „карай да върви!“...
И досега, двайсет и пет години след като с колегата Румен Белчев бяхме в Китай, го пробвам тоя израз върху произволни китайци в ресторант, в магазин или в дюкян на Илиянци.
Щом чуе това мило, родно „Мама Хуху“ – китаецът, бил той сервитьор, готвач или продавач, се ухилва до ушите и ме среща радушно като сънародник... Слага ми допълнително ориз към порцията, винаги прибавя няколко късчета „свинско в кисело-сладък сос“ над грамажа – ей така, от него, или ми прави намаление на памучната фанелка, която ми продава – все едно я продава на свой човек.
Така че, ако ще ходите нататък, запомнете „Мама Хуху“ – този израз топи ледовете и отваря вратите.
Чувал съм, че две думи са достатъчни, за да ти се отворят всички врати в Щатите. Думите са „пуш“ (Push) и „пул“ (Pull)... За Китай думите са „Мама Хуху“.
А ако искате да ви се отворят и бирените бутилки, са ви нужни още две думи – „Ер питьо“...
Издателство Сиела
Когато бях морски капитан в Хеликон
Когато бях морски капитан в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар