Няколко години след обесването на Васил Левски Руската империя води успешна война с турците и подарява свободата на населението във въпросната страна, което широко отваря на населението прозореца към западната цивилизация, за да може това население, в крайна сметка да се превърне в сбор от хора, които като обезумели търсят къде да паркират, вдигат си като обезумели неправилно паркираните автомобили и през останалото време като обезумели се снимат в телевизионни сериали и гледат телевизионни сериали.
– Ама така, ти разбираш ли, че на мен ми остава само един милион, можеш ли да смяташ?! При бюджет от милион и половина, половин милион като ти дам на теб, аз трябва цял филм за един милион да снимам. При това – за Левски, дето е национална икона, ебати. Ти българин ли си изобщо? Не, кажи ми, питам те, какъв българин си ти?
– Аз съм нормален българин, реалист. И не се опитвай да ме оправиш ти мене на земята, докато аз шибам Дявола във въздуха! Нали ти видях разбивката на бюджета, бе! Сто седемдесет и пет хиляди за костюми? Към он! Гив ми ъ брейк! – Делегирания продуцент от ТВ 8 го описваме съвсем накратко ето така – той във всяко отношение много повече прилича на Големия продуцент (ала с някъде десетина години по-млад), отколкото на Васил Левски.
– В смисъл?
– В смисъл, че ще те еба аз тебе у устата – все едно аз трева паса и не ми е ясно, че ще ги вземеш на бартер тия дрехи, директно от вносителите и от производителите, както по принцип правиш!
– Абе, ти изобщо нормален ли си, бе? Това е сериал в епоха, бе! Костюмна драма, бе! Какъв бартер да направя с производители на дрехи, като действието ще ми се развива през деветнайсти век? Коя марка според теб сега шие и продава такива дрехи?
– Е, хубаво, айде! Не се напрягай толкова, от мен да мине! Костюмите ти ги изваждаме. Частично. Със седемдесет и пет хиляди за костюми пак ше се оправиш. Искам четиристотин комисионна за мен и това ми е последното предложение. И не ми се мръщи така! Четиристотин хиляди или Левски можеш да го целунеш отзад за сбогом.
– Проблемът ми е, виж... проблемът е, че...
– Проблемът ти е, че колкото повече дадеш на мен, толкова по-малко ще остане за крадене за теб, не си мисли, че не разбирам аз къде ти е проблемът! Дай да видим тука – я, колко си писал за сценаристи – сто кинта на ден! Безсрамие тотално! Ако точно ти, дето си от петнайсет години в тоя бизнес, с ръка на сърцето ми заявиш, че нямаш откъде да намериш сценаристи за по трийсет кинта на ден, аз ще направя едновременно две неща – едното е, че ще звънна един телефон и утре сутринта ще имаш на твое разположение отряд от нахъсани, гладни сценаристи, готови не за трийсет, ами за двайсет кинта на ден да работят, а другото, което ще направя е, че ще развия убеждението, че ти в крайна сметка си още по-безпардонен лъжец и крадец, отколкото навсякъде се говори за теб, че си.
– Абе, принципно си прав, но въпросът е принципен – гладни сценаристи има колкото щеш, но трябва все пак и грамотни да са, и въобще – да са наистина добри – все пак, Левски е това.
– Левски, ЦСКА, абсолютно през кура ми е, пич, да знаеш! Човек винаги може да направи едно нещо по по-евтиния начин и пак да му го купят. Хората са супер прости, никога не забравяй това!
Същевременно, четири метра под повърхността на ресторанта и сто трийсет и пет години преди описаната случка, Левски се опитва да се самоубие като се засилва срещу зида на килията си от южната страна и си удря главата. Иска да се самоубие, тъй като добре знае какво има вътре в човека, знае какво има и в него си и си няма доверие, че няма да издаде останките от конспиративната си организация по време на разпитите, които знае, че турците ще започнат от утре. Ударът в главата е силен, но не достатъчен да убие Левски, който губи съзнание и с окървавена глава припада на пода на килията.
Затъмнение...
Издателство Сиела
Отвътре в Хеликон
Отвътре в Books.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар