вторник, 27 май 2014 г.

Ивайло Христов >> Актьорът в киното

В световния литературен океан човек може да открие всякакви книги на тема кино, но „Как да играем във филм“ не открих никъде... Почувствах се лично обиден!... ИХ

   Извинение вместо увод

   Няколко думи за името на книгата.
   Из брах киното не защото не ценя жанрове като телевизионен сериал, участие в шоу програма, реклама и т.н. Не разделям жанровете на „сериозни“ и „несериозни“. За мен основен критерий са сериозното отношение и професионализмът, които човек влага в работата си. Творчеството в по-добни жанрове е трудно и отговорно и подготовката на актьора е точно толкова важна, колкото и за игрален филм. Просто имам по-голям опит в игралното кино и съм наясно с нещата именно там.
   Искам да се извиня на колегите, на които губих времето с всякакви разговори. Благодаря ви; за мен бе удоволствие. Много е любопитно и полезно да гледаш през очите на друг човек.    Винаги съм смятал, че съпоставянето и анализирането на различни гледни точки води до по-пълна и обективна картина. 
   Нека бъда извинен, че няма да спазя строгия академичен тон и ще започна с анекдот. Според мен той много точно въвежда в темата, а е и кратък.

   Двама седели на маса и единият попитал:
   – Какво работиш?
   – Актьор съм.
   – Знам, че си актьор; питам какво работиш.


   Когато за първи път го чух, се замислих: какво всъщност работя? Въобще работя ли? Да, ходя в театъра, репетирам, играя представления, снимам се във филми, но това не е работа в популярния смисъл на тази дума. Забелязахте: в горното изречение употребих глаголите „играя“, „репетирам“, „снимам се“, но не и „работя“. На въпроса „Къде отиваш?“ хората отговарят: „На работа“; в театъра ще чуеш: „На представление!“ Нормално хората си пожелават „Приятна работа!“; в театъра пък: „Приятна репетиция!“ Да не говорим в киното; там можеш да чуеш: „На фокус!“ Иди го обясни на човека от вица. Най-много да се зачуди чашките ли са ти дошли в повече, или заека в ръкава ти те драска. Така де, някои ще опъват каиша, а други ще се забавляват! Е, ще видим дали така стоят нещата!
   И накрая, искрените ми извинения към моите студенти за обещания, но поради различни причини дълго отлаган разговор за работата на актьора в киното.
   Скъпи момичета и момчета, надявам се в следващите редове да съумея да ви разкажа за моите преживявания, за моя опит в киното. Разбира се, това ще е субективен разказ, но дано точно с това да е ценен. Във всеки случай, учейки се от грешките си, от постиженията си, от съвместната си работа с всичките: актьори, режисьори, оператори и сценаристи, аз съм постигал моята истина. Истина, към която съм се стремял и в работата си като актьор, и когато съм снимал като режисьор.
   Стига извинения; да започваме!

Издателство Изток-Запад



Няма коментари:

Публикуване на коментар