Ханс Йоахим Шедлих >> Пътуването на Кокошкин

Една човешка история

   В началото на септември Нина каза на мама: „В края на месеца отиваме в Бад Заров.“ – „Напускате Берлин? За бога, какво ще правя сега?“
   Мама беше по-голяма на години от Нина, но се държеше като по-малката. „Къде се намира Бад Заров?“ – „Недалеч от Берлин. Около седемдесет километра на изток.“ – „Но защо отивате там?“ – „Там ще е Максим Горки. Ходасевич му помага при
издаването на едно списание. Нарича се „Беседа“.“ – „О, боже – каза мама, какво ще правя без вас?“ – „Ами просто взимайте Фьодор и тръгвайте с нас. Бад Заров е малко градче на едно голямо езеро. Ще Ви се отрази благотворно и на двамата.“ – „А там къде ще живеем?“ – „В хотела на гарата. Където ще живеем и ние. Не е скъпо. Стаята е по една марка на легло. В ресторанта на хотела човек може да се храни на прилична цена.“

   Кокошкин каза:
   – Заминаването ни за Бад Заров още дълго не се състоя. На мама това є беше добре дошло. Тя се боеше от всякаква смяна на мястото. В Берлин, в пансиона на Крампе, се чувстваше защитена. През август Нина и Ходасевич отидоха за три дни в Херингсдорф, където от юни пребиваваше Горки. На двадесет и пети септември Горки се премести с приближените си в Бад Заров. Но в средата на ноември Нина и Ходасевич бяха все още в Берлин.
   Когато тръгнахме за Заров, във въздуха миришеше вече на зима.
   Отправихме се с две таксита към Шлезишер банхоф. Носачите доставиха куфарите на перона.
   Изведнъж мама се разплака.
   „Какво Ви е?“ – попита Ходасевич. – „Ето че пристигнахме и сега имам чувството, че напускаме сигурната територия.“ – „Но нали не тръгваме за Русия!“ – „И ще се върнем в Берлин“ – добави Нина.
   В пансиона „Крампе“ мама ми беше казала, че се опасява и от това, да не би хотелът на гарата в Бад Заров да не се отоплява.

   – Господин Хлавачек – каза Кокошкин, – я да отидем до Бад Заров. Бад Заров, както се нарича сега. Поръчайте, моля Ви, две стаи в хотела до гарата. Аз ще се осведомя за разписанието на влаковете.

   – Пътуването с влак до Фюрстенвалде тогава траеше около четиридесет и пет минути. Във Фюрстенвалде трябваше да се прекачим в локалния влак за Беесков, чиято спирка в Бад Заров беше след двадесет и пет минути.
   На Ходасевич обаче му писна от влака. „Ще вземем две таксита.“
   Нина остана учудена, но само каза: „Както искаш.“
   Пътуването по пътя през Петерсдорф трая двайсет минути. Такситата спряха пред хотела до гарата в Бад Заров. Имах чувството, че това е, което бе искал Ходасевич. Да спре пред хотела. Той плати двете таксита.
   Площадът пред гарата бе покрит с тънък слой сняг, слънцето се беше показало, гарата блестеше. Жълтата фасада, островърхата куличка, червеният керемиден покрив. Носещите дървени колони на покрива над перона от двете страни на сградата.
   В хотела беше, разбира се, топло; мама се усмихваше.

   Във Фюрстенвалде Кокошкин и Хлавачек се качиха на влака за Бад Заров. На площада пред гарата в Бад Заров Кокошкин се обърна. Гарата блестеше.
   – Като преди осемдесет години! – каза той.
   Хлавачек, който държеше една брошура, каза:
   – Гарата с прилежащите є части неотдавна е била основно санирана. Цели петдесет години е била оставена да се руши. И още нещо: централната част на Бад Заров е била заета от съветската армия в продължение на почти петдесет години. Заетата площ е била оградена с висока дървена ограда. На местните жители не е било позволено да влизат там. Руснаците също са знаели, че водата на Бад Заров е лечебна. Вилите в съветската зона са се ползвали от офицерите. До хиляда деветстотин деветдесет и четвърта. Накрая вече си личеше, че вилите са напълно сасипани.
   – А сега?
   – Всичко е ремонтирано.
   Те тръгнаха към хотела до гарата в лявия край на площада.
   Хлавачек каза:
   – И той ли е като преди осемдесет години?
   – Изцяло обновен – каза Кокошкин...

Издателство Аквариус

Пътуването на Кокошкин в Pimodo