Да не ходиш на църква и
какъв е Мистър Бог
Макар да ходеше на църква и на неделно училище, Ана често се дразнеше от тях. За нея нямаше изглежда значение, че Бог бе смятан за Създател – всемогъщ и любящ и т. н. За нея Бог бе нещо много повече. Бог не беше добър, защото обича или е справедлив. Бог беше добър, защото e красив. Самата същност на Бог беше чиста красота.
В началото си беше малко изпитание да водя Ана на църква, защото шахматните плочки на пода є се струваха много по-пленителни, отколкото думите на свещеника. Както ми каза веднъж: „Карат те да настръхнеш целия“, а всичко, което те кара да настръхнеш от горе до долу, беше много близо до Бог.
Това, което притесняваше Ана в ходенето на църква, беше, че толкова много хора търсеха чудеса. За Ана всичко беше чудо, а най-голямото бе, че тя живееше в него.
Не обичам да ходя ного на църква и не ходя штото не мисля че Мистър Бог е в църквата и ако бях Мистър Бог нямаше да ходя.
Хората в църквата са утчайъни штото пеят утчайъни песни и утчайъни молитфи и хората мислът Мистър Бог за побойник а той не е понеже е забавен и любяшт и добър и силен. Като гледаш Фин се едно гледаш Мистър Бог обаче Фин е като мъничък Бог а Мистър Бог е сто пъти по-голям, така че можеш да видиш колко е добър Мистър Бог...
Няма коментари:
Публикуване на коментар