Предметът на литературната наука и историята на нейното възникване и развитие от Платон и Аристотел до най-ново време
Животът на Михаил Арнаудов беше безрезервно отдаден на два негови кумира – науката и България. Пред един наш писател той беше споделил: „науката, разбирана в духа на една хедоническа философия, т. е. като умствена и емоционална наслада, може да се смята наред с музиката и поезията – най-благородното занимание“. За да се почувства пък голямото му родолюбие, достатъчно е да се разгърне което и да е от фолклорните или възрожденските му изследвания, а само допреди няколко години – и да се подиша творческата атмосфера на неговия кабинет, отрупан с книги и украсен с портретите на нашите най-видни възрожденци,да се проведе разговор с него. По славянски гостоприемен и сърдечен, по младежки енергичен и темпераментен, той запленяваше своя събеседник и го предразполагаше към откровеност.Ще сподели с него творческите си планове, ще му покаже най-новите си ръкописи, ще се поинтересува от неговите духовни интереси, ще му помогне, ще разговаря с него едновременно сериозно и духовно, но просто и непринудено – като истински мъдрец – и когато гостът си тръгне, още дълго ще бъде под обаянието на щастливата среща.
В периода след 9.09.1944 г. и на учения от световен мащаб академик Михаил Арнаудов бе писано да сподели съдбата на по-голямата част от българската интелигенция. Своите демократични убеждения, патриотизма и научната си етика, несъгласието си да служи на наложената отвън и безмилостно провеждана чудовищна политическа идея за признаване на небългарски характер на населението, езика и културата на Македония той заплати с цената на нечовешки унижения и страдания. Оживял по чудо след ада на тогавашните следствие, съд, затвор, лагер и смъртна присъда, той се оттегли с тихото достойнство на мъдрец в света на книгите и на вечните духовни ценности, където го чакаха още много непрочетени и ненаписани страници.
Проф. д.фил.н. Кирил Топалов
Издателство
УИ Св. Климент Охридски
Няма коментари:
Публикуване на коментар