Алис Албиния >> Книгата на Лила

... разказ за семействата, личностите и техните дилеми – мъничките Махабхарати на съвременна Индия... The Daily Mail

   Дори когато бях млад слон, усещах как думите се трупат вътре в мен, напират към края на хобота ми, борят се да излязат и изведнъж губех контрол, когато мощна, тръбяща, раздираща ушите тирада се изстрелваше във въздуха и нарушаваше концентрацията на погълнатото от самото себе си медитативно възвишение, наречено Кайласа. И преди семейството ми да ме упрекне, аз бягах от своята страна на планината, навеждах се над писалката си от пауново перо като провинил се юноша и пишех, без да спирам.
   Какво пишех, питате. Ами за вътрешния живот на другите, чиито преживявания изскачаха неканени в ума ми. Направо ми се доплаква, като се сетя как баща ми Шива – известният аскет – ме удря с тризъбеца си, докато бърборя по време на медитацията му, възпроизвеждайки мислите, които минават през ума му (Парвати, ела при мен, принцесо с медени бедра); като си спомня злобните проклятия, които посрещаха усилията ми да отворя очите на семейството си за неправилното им поведение; като се замисля за онези дълги и храбри мигове в самотната компания на скъпия ми малък плъх – единственият член на семейството ни, който наостря уши и слуша, ама истински, докато аз изливам своите
злочестия.
   Със сигурност съм възпитан много лошо. Цяло чудо е – предвид неблагоприятните обстоятелства на ранното ми издигане, – че успях да запазя почтеността си, да повярвам в уменията си, да се доверя на вродената си дарба да разказвам истории.
   Имаше опасност, след като ми набиха в главата, че стореното от мен е погрешно, да повярвам в онова, което твърдеше семейството ми: да започна да възприемам творческите си способности като качества на досаден воайор. Наистина чух и бях поразен, когато майка ми изстена: "Ох, Ганеша. Не може винаги да разказваш на хората собствените им истории!".
   Обаче поетите трябва да казват истината. Дали Уграшравас, син на Ломахаршана, поет, носител на древното знание, е правил такива компромиси? Не. Нима Омир е пропускал лошите подробности? Уверявам ви, че не е. Тогава, заклещен във вечността на безвремието, в пустотата от изкуство и думи, аз нямаше как да убедя родителите си в това. Не бях нищо повече от самотен писач, неразбран от невежото си семейство...

Преводач Надежда Розова

Издателство Жанет 45

Книгата на Лила в Pimodo