Ръсел Блейк >> Ръкописът на Войнич

Една средновековна мистерия е разгадана...

   Стивън даде газ и подмина задръстването, като погледна електронния часовник на таблото, докато сменяше скоростите. Видя за миг отражението си в огледалото – вятърът рошеше светлокестенявата му коса над ситните бръчици, започнали да се появяват по загорялата от слънцето кожа около кафявите му очи. Не беше зле за четиридесет и пет годишен мъж, помисли си, особено като се има предвид какво бе преживял.
   Пътят пред него се разчисти и скоро той вече караше със сто и двайсет. След като преодоля временното затруднение с трафика, Стивън насочи вниманието си към телефона и пропуснатото обаждане.
   Натисна копчето за набиране. Обади се секретарката му Гуен.
   – Алооу – каза с британски акцент, йоркширският ѝ произход личеше дори само от една дума.
   – Извинявай, не можах да вдигна. Бях малко зает.
   – Колко зает може да си в ден като днешния?
   – Ще се изненадаш колко много неща правя. Казвай какво става.
   – Преди няколко минути получих много странно обаждане. Един господин настояваше спешно да говори с теб.
   – Аха... представи ли се?
   – Уинстън Туейн. Говори ли ти нещо?
   Стивън се опита да си спомни кой може да е този Туейн. Звучеше му познато, дори имаше чувството, че е от категорията „много важни“, но след като разрови паметта си за няколко секунди, не се сети за нищо конкретно. Но това не беше гаранция – напоследък беше доста разсеян, още откакто...
   Не, да не мисли сега за тези неща!
   – Не ми говори нищо. Какво искаше? – попита той.
   – Било въпрос от изключителна важност.
   – Изключителна, а? Хубаво. Дай ми номера.
   – Не остави. Каза, че пак ще се обади. Звучеше като янки. Мисля, че се обаждаше от чужбина.
   Стивън се замисли над думите на Гуен – повечето хора, които се обаждаха по „въпроси от изключителна важност“, обикновено оставяха номер за обратна връзка. Особено онези от Щатите, ако предположението на секретарката му беше правилно. А тя обикновено беше права за тези неща. Гуен управляваше офиса от самото начало на софтуерния му бизнес преди три години и половина. Имаше обезпокоителната способност да преценява хората и рядко грешеше.
   – Настъпи неловко мълчание.
   – Все още ли смяташ да скачаш? – попита Гуен.
   – Да.
   – Да скочиш от напълно изряден самолет?
   – Точно така.
   – И да падаш с десет метра в секунда, със скоростта на...
   – Стига. Трябва да затварям – сряза я Стивън.
   – Ами, чао тогава и запомни: който високо лети...
   Гуен затвори.
   Докато криволичеше между колите по магистралата за Лука – град на около половин час северозападно от Флоренция, Стивън изведнъж си спомни името Уинстън Туейн.
   – Проклятие – измърмори.
   Уинстън Туейн.
   Вероятно най-авторитетният криптолог в света...

Издателство СофтПрес

Ръкописът на Войнич в Pimodo