четвъртък, 19 септември 2013 г.

>> 100 класически приказки

От Андерсен, братя Грим, Шарл Перо, Езоп, до класическите приказки за великани, вещици, магии, кралски приключения, предания и легенди от Европа, Африка, Америка и Азия...

Снежанка * Белоснежка и Червенорозка * Трите прасенца * Червената шапчица * Жабокът принц * Пепеляшка * Рапунцел * Хензел и Гретел *  Принцесата и граховото зърно * Тролът и трите козленца * Дедал и Икар * Малката Русалка * Новите дрехи на краля *Аладин и вълшебната лампа * Заекът и костенурката * Смъртта на Балдур * Малкото слонче * Луната в езерото * Последният дракон... и още много приказки в превод на Любомир Николов

Една древна тайландска приказка разказва:

Най-вълшебният дар

   Много, много отдавна премъдрият Буда бродел по света и веднъж на един кръстопът срещнал трима дрипави просяци. Съжалил ги и рекъл:
   – Кажете ми по едно свое желание. Обещавам да го изпълня.
   Първият просяк отвърнал:
   – О, Буда, гладът е най-страшното нещо на този свят. Искам да ми дадеш огромен хамбар с ориз – толкова много, че до края на живота си вече да не позная глада.
   Буда изпълнил молбата му. Ала скоро дошъл дъждовният сезон. Налетял страшен тайфун, разрушил хамбара и разпилял половината зърно. А каквото останало, било нападнато от скакалци, плъхове и червеи. Преди да мине и половин година, гладният просяк отново стоял на кръстопътя с празна паничка в ръцете.
   Вторият просяк помолил:
   – Дай ми сандък със злато, повелителю. Богатството спасява и от глад, и от всички други беди.
   Буда изпълнил и неговата молба. Просякът си купил нови дрехи, голяма къща и заживял честито. Но в една тъмна нощ разбойници нахлули в дома му, пребили го почти до смърт и отнесли златото. Скоро и този просяк застанал на кръстопътя до своя събрат с празна паничка в ръцете.
   Третият просяк казал:
   – О, премъдри, моля те за едно: дай ми храна за душата и богатство за душата.
   Тогава Буда му подарил приказките.
   Просякът продължил да живее все тъй бедно, ала приказките го утешавали, когато бил гладен, топлели го в студените нощи и го учели да вярва, че утрешният ден ще е по-добър от днешния. Захвърлил паничката някогашният просяк, хванал се на работа и с усърден труд малко по малко се сдобил с хамбар с ориз – не огромен, но достатъчен за него и неговото семейство. А в дома му се появило и скромно ковчеже с малко злато за черни дни.
   Но не ковчежето било най-скъпото наследство, което оставил на децата си, когато напуснал този свят, а дарът на Буда – приказките. Те и до ден днешен помагат на хората, утешават ги в тежък час и ги веселят в слънчеви дни.

   Скъпи деца и родители,

   Приемете тази сто и първа приказка като подарък. А сега разгърнете страниците на тази малка съкровищница. В нея ще намерите и любими, познати приказки, и такива, които срещате за пръв път. Общото между тях е едно – всички те крият мъдрост, радост и вяра в доброто.
   Дано сред тях откриете и пътеводната звезда на своя живот.
Любомир Николов

Издателство СофтПрес



Няма коментари:

Публикуване на коментар