Мирон Цовнир >> Паразити на безсилието

В сравнение с Буковски Цовнир е пънкар. Той си забива безопасни игли през потрепващите от наркотика вежди, докато Буковски само пада пиян от стола. Vice Magazine

   Всяка от включените в изданието кратки истории съдържа по един кошмар и фучи като нощен експрес към преддверието на ада, „към последната спирка преди входа към безумието”.

   Екзекуции в следобедната програма на телевизията, стрелбища за изморените от живота, заменяеми полови органи за всички, които могат да си го позволят...

   Виртуални герои и реални неудачници, смазани изроди, самоубийци, избягали луди – Цовнир открива достатъчно представители на цял един объркан свят и довежда в своите истории абсурда, перверзията и безумните визии за бъдещето до болезнени върхове.
   По-черни от черното биха били текстовете му по стил и дух, ако лирика и проза в тях не се преплитаха без някакви правила. В своите картинни стихотворения за загубата и безумието, самобичуването и самотата, преситеността от живота и страха от смъртта Цовнир взривява като с бомба всяко табу и разнищва, изпълнен със сарказъм и самоирония, безмилостно обречения „фатализъм на непоправимите”.

Издателство Black Flamingo

Паразити на безсилието в Хеликон

Паразити на безсилието в Books.bg