сряда, 18 септември 2013 г.

Яна Язова >> Ана Дюлгерова

Когато народът е толкова уморен, че няма сила да направи решителната крачка, пада в краката на всеки нов измамник, представящ се за Месия...

   Романът е дръзка, творчески подплатена реплика на класически образци като Ана Каренина (1877) и Мадам Бовари (1875) и е необичайно явление за нашата литература от 30-те години на ХХ век, затисната от възкисел котловинен мирис, селски драми и идилии, снахи, татули, песни на щурците, царе и възрожденски революционери.
   Ако и да ситуира действието в Пловдив (съзнателно между впрочем, за да подсили непоносимата провинциалност на битието дори във втория по големина български град), Язова експонира една универсална житейска драма (Ана Дюлгерова – Богумил Дионисов с прототипи проф. Балабанов и ломският адвокат Страхил Каменов), в която впечатлява желанието на героинята да се откъсне от убогата действителност, да последва музикалното светило Дионисов в столицата и по света и да учи в Художествената академия.
   Еманципиращият порив на алтер егото на Язова – Ана Дюлгерова респектира и днес, а впечатляващото дисектиране на чувствителната ѝ натура и душевност, приемаща дори смъртта, ме подтиква да лансирам дръзката теза, че с Ана Дюлгерова Яна Язова слага началото на екзистенциализма в българската литература.
   Което пък си е безспорна заслуга за нейната европеизация. Борислав Гърдев

Издателство Хермес

Ана Дюлгерова в Хеликон


Няма коментари:

Публикуване на коментар