Вечно заедно, но не само по тази причина неизменно свързани и сплотени, наглед двете сестри съставляваха една неразривна двойка, една завършена цялост. Бляскавата и малко провокативна красота на Роса – великолепие от плът, което разцъфтяваше и при най-малкия полъх от вятър, и при всеки лъч светлина – мигом грабваше вниманието. Веднага след това обаче дълбоките проницателни очи на Гертрудис бяха тези, които пленяваха, покоряваха мъжките погледи и едновременно с това ги държаха на разстояние. Всеки, който понечеше да подхвърли на висок глас някоя закачка, като ги видеше да минават край него, се сепваше, спрян от немия укор в очите на Гертрудис, онези нейни сериозни очи, красноречиво говорещи без думи. „С нас двете шега не бива“ – сякаш казваха те.
А вгледаше ли се човек в тях по-внимателно и отблизо, Гертрудис още по-силно пробуждаше желание за наслада. Докато сестра ѝ Роса щедро пръскаше сиянието на външната си прелест, Гертрудис беше здраво заключено ковчеже, обещаващо съкровища от скрити нежност и радост...
Преводач Боряна Цонева
Издателство Захарий Стоянов
Леля Тула в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар