лек бриз от моята земя;
бриз лек, бриз свеж,
лек бриз, отнеси ме у дома.
Далече от дома съм сякаш мъртва,
щастие не сещам,
и където и да се запътя,
дебела сянка ме обгръща.
Гъст облак ме обвива,
натежал от бури;
натежала от самотност,
живота мой отравя.
Отнеси ме, отнеси ме, бриз лек,
като крехко и малко листо,
понеже съм суха
от пареща горещина.
О, ако скоро не ме вдигнеш,
бриз лек, от моята земя,
ако не ме отнесеш, бриз лек,
никой нивга не ще ме познае.
Понеже треската, която ме изгаря
докрай ще ме изпепели
и ще избуи предателски
в самото ми сърце.
Някога светех пурпурно
като цвят на слива,
днес изгубих всичките си цветове
като восъчни фигури в църква,
сякаш вампир е изпил
цялата моя кръв.
И накрая ще повехна
като роза през зимата,
без листа останала
и потъмняла повече дори
от мавританско бебе,
с черната си майка.
Отнеси ме, отнеси ме, бриз лек,
отнеси ме, където ме чакат:
майка, която рони сълзи по мен,
баща, който не може да диша без мен,
брат, на когото бих дала
и кръвта от моите вени
и любим, на когото обещала съм
душата и живота си.
Ако скоро не ме вдигнеш,
о, в нещастие ще погина,
сама в чужда страна,
където чужденка съм за всеки
и накъдето и да се обърна,
всичко ми нашепва, че не съм оттук...
Галисийски песни в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар