Карл Сейгън >> Дракони в райската градина

Размисли за еволюцията на човешкия разум

   Биологичната еволюция е съпроводена от нарастваща сложност. Най-сложните организми днес на Земята съдържат значително повече натрупана (както генетична, така и извънгенетична) информация от най-сложните организми отпреди двеста милиона години например, което представлява едва пет процента от историята на живота на планетата и съответства на времето преди пет дни по Космическия календар. Най-простите организми днес на Земята имат зад себе си толкова еволюционна история, колкото и най-сложните, и е твърде възможно вътрешната биохимия на днешните бактерии да е по-ефективна от тази отпреди три милиарда години. Но количеството генетична информация в бактериите днес вероятно не е много по-голямо, отколкото в техните древни предци. Затова е важно да правим разлика между количеството информация и нейното качество.
   Разнообразните биологични форми са наречени таксони. Най-голямото таксономично разделение е между растения и животни или между организмите със слаборазвити ядра на своите клетки (например бактерии и синьозелени водорасли) и тези с ясно определени и сложно устроени ядра (например на протозоите и хората). Всички организми на планетата Земя обаче, независимо дали са с ясно определени ядра, или не, имат хромозоми, които съдържат генетичния материал, предаван от поколение на поколение.
   Във всички организми наследствените молекули са нуклеиновите киселини. С няколко незначителни изключения наследствената нуклеинова киселина винаги е молекулата, наречена ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина). Много по-фините разделения сред разновидностите растения и животни на видове, подвидове и родове също могат да бъдат описани като отделни таксони.
   Видът е група, която може да създаде фертилно поколение чрез кръстосване вътре, но не и извън себе си. Кръстосването на различни породи кучета води до създаването на репродуктивно конкурентно поколение. Но кръстосването между видове, дори когато те много си приличат, както магаретата и конете, създава нефертилно поколение (в случая мулета). Следователно магаретата и конете се категоризират като отделни видове. Жизнеспособни, но нефертилни кръстоски между по-раздалечени видове, каквито са лъвовете и тигрите например, понякога също се случват, макар и много рядко, поколението е фертилно. Това показва единствено, че разграничаването на видовете е малко мъгляво. Всички човешки същества принадлежат към един и същи вид, Homo sapiens, който в превод от латински оптимистично означава „разумен човек“. Нашите вероятни предци Homo erectus (изправеният човек) и Homo habilis (сръчният човек), които вече са изчезнали, са класифицирани към един и същи род (Homo), но от различен вид, макар никой поне напоследък да не е провеждал експерименти дали кръстоската между тях би довела до фертилно поколение. В по-ранни времена ширещото се мнение било, че поколение може да се получи чрез кръстосване между изключително различни организми.
   Минотавърът, убит от Тезей, е бил резултат от сношението между бик и жена. А римският историк Плиний предполагал, че новооткритият по онова време щраус е кръстоска между жираф и комар. (Трябва да са били женски жираф и мъжки комар.) На практика би трябвало да съществуват множество възможни кръстоски, които не са били опитвани поради обяснима липса на мотивация...

Преводач Милена Боринова

Издателство Изток-Запад

Дракони в райската градина в Pimodo