Д. Х. Лорънс >> Девицата и циганинът

Тя мечтае за свобода, приключения, любов и страст...

   И все пак едва когато момичетата се прибраха отново вкъщи след завършване на училище, те осезателно почувстваха как силно тегне върху живота им железният юмрук на престарялата им баба. Люсил вече наближаваше двайсет и една, а Ивет бе на деветнайсет. Те завършиха реномирано девическо училище, а след това изкараха допълнителна година на обучение в Лузана и изглеждаха обичайно за възрастта си – стройни млади създания със свежи изящни лица и подстригана коса, а държанието им бе по младежки дръзко и самонадеяно.
   – Най-досадното нещо в Папълуик е – заяви Ивет, докато двете сестри стояха на палубата по време на пътуването си през Ламанша и наблюдаваха приближаващите се сивеещи скали на Доувър – че няма никакви мъже наоколо. Защо ли татко си няма някои стари симпатяги за приятели? Колкото до чичо Фред, той е съвсем отчайващ.
   – О, знае ли човек как могат да се развият събитията –философски отговори Люсил.
   – Прекрасно знаеш какво може да се очаква – възрази Ивет. – Неделен хор, а аз мразя смесените хорове. Момчешките гласове са чудесни, когато не се примесват с женски. А още и неделно училище, момичешки кръжоци, разни там гостувания и симпатични бабички, които се осведомяват за маминка. Как няма поне един свестен млад човек в цялата околност!
   – О, не си права! – възрази Люсил. – Не забравяй момчетата от семейство Фрамли. А и много добре знаеш, че Джери Съмъркоутс те обожава.
   – Ах, не понасям момчета, които ме обожават! – възкликна Ивет, като навири изящния си нос. – Те ме отегчават. Толкова са досадни.
   – Ами какво тогава можеш да очакваш, щом не понасяш да те обожават? Аз лично смятам, че е съвсем в реда на нещата едно момиче да има обожатели. Наясно си, че никога няма да се омъжиш за тях, така че защо да не ги оставиш да те обожават, щом това им харесва.
   – Да, но аз искам да се омъжа – извика Ивет...

Преводач Весела Кацарова

Издателство Сиела

Девицата и циганинът в Pimodo