жадни за мъжка плът и ласки.
Умиращи от старост гларуси нахлуват в моя сън
и ми става страшно при мисълта да оцелея
и тъпо да очаквам своя край.
Гладен съм за приключения!
За срещи с призраци, завързани по мачтите!
За пир със скитници, живеещи от дъжд и от планктон.
За честен бой с безгрижни екипажи
от жестоката романтика на абордажите.
Морето ме зове... Виждам по дъното на бездните
удавения пламък на звездите
да осветява костите на хора и на риби.
Там някъде,
потънало под тинята, застинало в мълчание
ме чака страшното пристанище на вечността.
И когато Господ огромния си чук стовари
върху старата, изгризана от вятъра земя,
пред страшния му съд спокоен ще застана
със утолена жажда и с утолена страст.
Адът е остров за прокажени.
Последното убежище на еретичните слова.
Морето ме зове... Усещам как земята се люлее
върху вълните на необясними, необхватни светове.
Довиждане! Допийте чашите без мене.
И в росно утро, под звънтежа на небесната камбана
за душата ми палнете свещ.
Морето ме зове... Със плъх във джоба
и шепа пръст от хлътналия гроб на тате
тръгвам бос към тежките вълни
тъй както в първата си брачна нощ
мъжете тръгват към леглото
със страх, с копнеж и със любов.
1985
Съставител Сашо Серафимов
Издателство Жанет 45
Полюшвана от вятъра мишена в Pimodo
Няма коментари:
Публикуване на коментар