петък, 25 юли 2014 г.

Елиас Канети >> Спасеният език

За детството

   Трудничко ще ми бъде да създам представа за пъстро­тата на онези ранни години в Русчук, за техните страсти и страхове. Всичко, което преживявах по-късно, вече се бе случило някога в Русчук. Там останалият свят се на­ричаше Европа и когато някой тръгваше нагоре по Ду­нава за Виена, се казваше, че пътува за Европа. Европа започваше там, където някога е завършвала Турската империя. Повечето от шпаньолите все още бяха турски поданици. При турците те винаги са живеели добре, по-добре, отколкото християните славяни на Бал­каните. Но тъй като мнозина измежду шпаньолите бяха заможни търговци, новият български режим поддържа­ше добри отношения с тях, а Фердинанд – царят, кой­то управляваше дълги години, минаваше за приятел на евреите...

   От приказките, които слушах, съм запомнил само тези за върколаци и вампири. Може и да не са ми раз­казвали други. Не мога да взема в ръка нито една книга с приказки на балканските народи, без тутакси да разпо­зная някоя от тях. Запомнил съм ги с подробности, но не на езика, на който съм ги слушал. Чувал съм ги на български, а ги знам на немски. Този загадъчен превод е може би най-забележителното, което мога да разкажа от детството си...

Превод от немски Елисавета Кузманова

Издателство Леге Артис


Няма коментари:

Публикуване на коментар