Ърнест Хемингуей >> Старецът и морето

Аз се постарах да ви дам истински старец, истинско момче, истинско море, истинска риба и истински акули... Ъ. Х.

   Той беше старец, който ходеше за риба сам с малка лодка в Гълфстрийм и ето вече осемдесет и четири дни излизаше, без да улови нещо. През първите четиридесет дни бе взимал едно момче със себе си. Но след тези четиридесет дни, без да хванат нито една риба, родителите на момчето му казаха, че старецът е вече окончателно „салао“, което значи, че съвсем не му върви, и по тяхно нареждане момчето тръгна с друга лодка, а с нея още през първата седмица уловиха три едри риби. Тъжно беше на момчето да гледа как старецът се връща всеки ден с празна лодка и то винаги отиваше до брега да му помогне да изнесе навитите въжета, куката и харпуна или свитото около мачтата платно. По платното имаше кръпки от брашнени чували и навито, то бе като знаме на пълно поражение.
   Старецът бе слаб и мършав, с дълбоки бръчки на врата. По бузите му личаха кафяви петна от доброкачествения кожен рак, който се образува при отражението на слънцето върху водите на тропическото море. Петната стигаха почти до края на бузите, а по ръцете му имаше дълбоки следи на рани от въжетата, получени при изтегляне на тежки риби. Тия белези не бяха скорошни. – отвърна старецът. – Знам, че ме остави, не защото ми нямаш вяра.
   – Татко ме накара да те напусна. Момче съм и трябва да му се подчинявам.
   – Знам — каза старецът. – Това е съвсем естествено.
   – Той не ти вярва много.
   – Не – отговори старецът, – но ние си имаме вяра, нали?
   – Да – рече момчето. – Нали може да те почерпя една бира на „Терасата“, пък после ще занесем нещата в къщи.
   – Защо пък да не може! – каза старецът. – То си е редно между рибари...

(откъсът е от превода на Димитри Иванов)

Издателство Унискорп

Старецът и морето в Pimodo